Приказки от Италия - Част 1- Червената Болоня и стилното Милано през март

Ще започна тази история с признанието, че много ме е страх да летя със самолет, но толкова много искам да пътешествам, че полагам всякакви усилия да преодолея този страх. Истината е, че след първия полет /беше 2011 година и пътувах сама до Виена/ много ми хареса чувството да летя със самолет. Но след няколко години по време на полет от Лисабон до Букурещ за първи път усетих турболенция и изключително неприятни пориви на вятъра. От тогава страхът е голям и спасение още не съм намерила. Истината е, че за това пътуване дори се записах на онлайн курс, воден от известния пилот на #lufthansa #МариоБакалов. По време на лекциите наистина научих страшно много за самолетите, най-важното беше от какво е предизвикана турболенцията и че действително не е причина за страх, че нещо нередно се чувства със самолета. Знанията до някъде ми помагат, но още изпитвам безспокойствие преди да летя със самолет, но за да го преодолея, съм решена да се качвам на самолети по-често и дори сама.

Но нека започнем с разказа за това прекрасно пътуване в още по-прекрасната Италия.

Избрахме дестинациите по удобните часове с излитане петък вечер и връщане в понеделник следобед, който беше официален почивен ден. Не исках да губим и секунда от дългия уикенд.

Полетът ни на път към Италия излиташе в 21ч и беше до красивата Болоня.

Пристигайки в 22:30 на летището в Болоня, вече знаех, че цената за такси или бърз влак до центъра на града за двама души ще бъде еднаква и поради тази причина избрах да използваме такси, което да ни остави директно пред хотела. Все пак не познавахме града и беше по-лесно и безопасно.

След цял ден на работа, бързане за летището, висене на летището, страха в самолета и всичко останало ... щом се настанихме в хотела веднага се отправихме към леглата и с цялата умора заспахме веднага. За щастие се наспахме добре и рано сутринта си направихме разходка в дъждовна Болоня, но за щастие не беше студено. Имахме малко време преди влака ни към Милано и бих казала, че ни беше напълно достатъчно за обиколка в най-централната част на града.

Една от важните отличителни черти на гр. Болоня са многобройните арки, които са част от Световното културно наследство на Юнеско. Буквално бяха навсякъде и благодарение на тях успяхме да разгледаме града сравнително сухи, въпреки че по време на цялата разходка валеше, а на моменти доста силно.

Според туристическите справочници само в историческия център на Болоня има около 38 км арки. Впечатляващо, нали?

Друг отличетелен белег на град Болоня са сградите в различни нюанси на червения и оранжевия цветове. Често италианците наричат града "Червената Болоня".

Градът носи специално очарование и бих казала, че изключително много ми допадна. Малък е, кокетен и има особен романтичен дух.

Докато проучвах в интернет възможностите за разходка в Болоня, неочаквано открих, че градът разполага със сериозна мрежа от канали. Най-известният от тях се намира на ул. Piella, който беше в задължителния ми списък за посещение. За съжаление бе разочарование за нас. Очаквахме в края на зимата каналът да е пълен, но се оказа, че няма почти никаква вода.

Друг интересен факт за Болоня е, че именно от този град идва така популярната из целия свят "Паста Болонезе". Докато ние българите най-често хапваме Спагети Болонезе, за италианците това е чиста обида. За тях със сос Болонезе се сервират единствено талиатели. Както знаем, италианците имат строги правила в света на храната и напитките, които изключително стриктно спазват и дори се обиждат на чужденците, ако допуснат някоя грешка. Знам, че едно от важните правила за италианците е, че капучино се пие само до 11 часа сутрин. В Рим в едно кафене опитах да поръчам кафе с мляко и елегантно ми бе обяснено, че такова нещо в Италия нямало, в Италия има само "лате макиато". На мен лично са ми забавни тези неписани, но зорко спазвани закони и нямам нищо против да ги спазвам.

Разхождайки се, бързо стигнахме до най-голямата катедрала в града, Базиликата Сан Петронио, чиято история е доста интересна.

Конструкцията на базиликата е изградена още през 1390 година, а до цялостното и завършване така и не се е стигнало. Според предаваната през годините информация Катедралата е останала недооблицована, тъй като по план е трябвало да бъде по-голяма от Катедралата Св. Петър във Ватикана. Нещо, което Папа Пий 4 е забранил.

На мен лично ми стана доста интересна историята, но не съм историк, за да я разказвам, за това прикачам линк към нея - https://seen.bg/web/article/2-kade/2646-tuhlite-na-san-petronio .

Аз лично я намирам за много интересна и красива. Сградата ми изглежда модерна, нищо, че е строена толкова отдавна.

Нещо, което ни направи впечатление и ни хареса е, че голяма част от портите на сградите в Болоня имат изящни и пищни дръжки и орнаменти. Нещо, което се забелязва в много италиански градове, но тук беше особено застъпено.

Може да ме е страх от самолети, но пък ме удивляват, вълнувам се и чета всичко свързано с тях с интерес. Но по-интересни са ми далеч по-безопасните според настройката на моя мозък - влакове. Предварително бях резервирала пътуване с един от бързите влакове в Северна Италия по отсечката Болоня - Милано.

Разстоянието между двата града е около 230км, но с влак го минахме точно за 1 час и 6 минути без секунда закъснение спрямо графика, което според българските влакови стандарти си е направо магия.

Централната гара в Милано беше едно от нещата в този град, които ме впечатлиха най-силно. Независимо от огромното стълпотворение от хора, пищната и фасада и огромните размери бяха невероятно интересни. Сградата е удивителна.

Това е сградата на Централната гара на Милано /или поне частта, която камерата на моя телефон успя да улови в един кадър/ отвън.

Тъй като имаше повече от 1 час до времето за настаняване в хотела, решихме да стигнем до него пеша, разхождайки се в леко дъждовно Милано и разглеждайки около нас.

Не мога да отрека, че имаше много интересни сгради, но по мое мнение значително отстъпваха по пищност и красота на тези в Рим, който посетихме през месец май 2023 година.

Набързо се освежихме в хотела и тръгнахме на разходка в най-централната зона на Милано.

По пътя си харесахме едно ресторантче, което изглеждаше, че ще ни предложи автентичната кухня, която реално търсехме.

Тази прекрасна будка с цветя се намираше точно срещу нашата маса и за наше удоволствие хапвахме с очарователна гледка. Изумена съм от това колко добре подреждат италианците своите щандове.

Сигурна съм, че повечето от вас знаят как изглеждат сергиите за плодове и зеленчуци в Италия ... приличат на изкуство.

Но да си дойдем на думата! Какво е Италия без вкусна храна?

Признавам си, че не съм фен на пастата, у дома обичам фусили със сирене и никакви префърцунени сосове не могат да ме впечатлят. Но в Италия вкусът на всеки вид паста и всеки от стотиците разнообразни сосове е различен, впечатляващ и ме кара да се влюбя дори и в най-елементарното ястие!

Не знам каква е причината за различния вкус, но със сигурност италианците държат много повече от българите на качествените съставки и като нищо това да е причината за огромната разлика във вкуса.

След обилния и ужасно вкусен обяд се отправихме към най-известното и ключово място в Милано - площадът, на който са емблематичната катедрала Duomo di Milano и галерия Vittorio Emanuele, която се смята за един от "древните" молове в Европа, но действително е едно доста въздействащо и различно място за покупки и хапване.

В събота следобед беше меко казано навалица от хора и за това една от вечерите се върнахме на това място и на тъмно, но все пак добре осветено, успяхме да го видим в цялата му пищност без огромното стълпотворение от хора.

Набързо влязохме и в самата катедрала. Наистина е спираща дъха. Мащабът и е невероятен и въпреки многото хора в нея, някак вътре цареше едно спокойствие, което не мога да опиша.

След посещението на катедрала се отправихме към замъка "Сфорцеско" и парка "Семпионе", но за съжаление валеше много силно дъжд и не можахме да им се насладим напълно.

Напълно мокри достигнахме края на парка Sempione, където се намира Арката на мира, която трябва да наподобява Триумфалната арка в Париж, която все още не съм виждала. Подобна арка има и в град Букурещ.

Силният дъжд малко съкрати вечерната ни разходка, но така или иначе вече бяхме уморени и се отправихме към хотела.

Бях чела и слушала толкова много за Милано, че изглежда си бях изградила нереалистична представа за това място. Възможно е и дъждът да е развалил усещането ми за града, но със сигурност Рим ме впечатли много повече. Не съм сигурна дали искам да се върна отново в Милано, или по-скоро бих го използвала като удобна отправна точка за разходка до италианските и швейцарски езера и други интересни места в района, до които стигането с влак е лесно, удобно и бързо.

Посещавала съм малко градове в Италия - Палермо, Чефалу, Калтанисета, Рим, Болоня, Милано, Верона, Бергамо и Триест.

А кой е любимият ми град от всички посетени, ще разберете във втората част, в която разказвам за останалата част от това пътуване.

Очаквайте я в следващите дни!