Планинско уикенд презареждане: Магически пътеки и магически гледки в курорта Мальовица

Неведнъж съм споделяла, че Мальовица е любимото ми място в планината още от дете. За мен това е не просто курорт, а място, което носи мили спомени и незабравими усещания, които не могат да се опишат с думи. Радвам се толкова много, че през последните години се влагат усилия и средства в обновлението му – виждам как курортът буквално се съживява и придобива нов живот. Това е не само огромно постижение, но и истинска радост за всички нас, които го обичаме! А такива сме много!

Според местната легенда името "Мальовица" идва от Мальо войвода, който е останал в преданията на местните като изключително смел и жертвоготовен хайдутин. За съжаление е бил убит в подножието на едноименния връх и в ест на неговата храброст и саможертва, хората са започнали да наричат върха и местността Мальовица.

Чела съм много варианти и предания за самия Мальо войвода, но ще Ви разкажа това, което се е запечатало в съзнанието си и помня още от дете. Мальо живеел в едно от близките села и бил овчар, но се славел с невероятното си майсторство да свири на кавал. Именно с кавала успял да заплени сърцето на красивата Босилка, в която се влюбил.

Мальо и Босилка си били обещали да вдигнат сватба през есента, но когато тя дошла, Мальо разбрал от своите съселяни, че Емин Паша я избрал за част от своя харем. В този момент храбрият Мальо решил, че от овчар става хайдутин, за да мъсти за своята любима. Въпреки смелостта си, Мальо бил подмамен и убит от близки до Емин Паша. Всичко това се случило близо до емблематичната Меча поляна и поради тази причина върхът над нея бил наречен Мальовица. От там идва и името на курорта, който се намира в неготово подножие.

Постът ми в блога от декември, в който Ви разказах как си прекарах в курорта Мальовица в уикенда, когато ски сезонът беше открит, е най-успешният, откакто имам блог. За това реших да си подаря още няколко дни в курорта и в края на лятото, за да Ви разкажа дали е също толкова приятно място за почивка, релакс и разходки, както през зимата. Все пак човек свързва подобни места главно със зимните спортове и сякаш посетителите през лятото са по-малко, но се надявам това да се промени. Планината е прекрасно място, в което да избягате от летните жеги и да се насладите на истинско спокойствие.

Експериментът ми беше успешен. Тъй като не съм активен, а съвсем начинаещ скиор, потвърждавам, че Мальовица е идеално място за почивка и през лятото. Да, то е към своя край и нямате още много време, в което да се възползвате от топлите слънчеви лъчи в подножието на Рила планина, но можете да имате предвид това място, когато планирате почивките си вбъдеще. И едно малко предимство за бъдещето: вероятно до тогава ще е завършен и третият хотел, който в момента се строи. Обещанията са, че ще бъде луксозен и ще отговори на изискванията на най-претенциозните гости.

Планинският курорт Мальовица Ви осигурява прохлада през лятото, тъй като се намира на 1700 м надморска височина. Тук жегите от Столицата са невъзможни, а е само на час и половина път от изгарящата от лятното слънце София.

Ако сте се наситили от нагорещения асфалт, градското замърсяване и пренаселените плажове в България и Гърция, Мальовица е идеалното място, където да Ви е прохладно, слънчево, лятно и най-вече да получите възможност за така желания релакс!

Гледките, които се откриват от всяка точка в малкия, но много чаровен курорт, спират дъха! Невероятно чист въздух, величествени борове и модернизирани и добре поддържани хотели, какво повече можете да искате от Вашата почивка?

Аз и моите приятели бяхме настанени в 2 стаи в едноименния хотел Мальовица, който е разположен непосредствено до емблематичната Меча Поляна, която е символът на курорта, бидейки едновременно край на една от пистите и начало на невероятния природен парк Рила.

Не бях нощувала в хотела от няколко години и останах приятно изненадана от ремонтираната Рецепция, която вече е много по-добре осветена и създава приятен уют със своето модерно излъчване.

Първото ми впечатление от персонала в хотела беше изключително положително. През всичките дни от моя престой срещнах само приятелски настроени, мили и дружелюбни служители, които съдействаха с всичко, от което имах нужда.

Направи ми приятно впечатление, че в хотела имаше дори чужденци. Очевидно те търсят именно закътани места сред природата, а не само бетонни курорти, в какъвто превърнаха Банско. Имаше румънци, но попаднах на 2 групи британци и поляци.

Аз и моите приятели бяхме настанени в 2 различни по вид стаи.

Интериорът на стаите в хотел Мальовица е решен в топли цветове, които перфектно допълват красивата гледка от прозореца или балкона.

Креслата на снимката бяха най-удобната мебел, в която някога съм сядала! Бяха идеалното място за релакс пред телевизора с чаша ароматен планински чай след ден, изпълнен с разходки сред природата и над 30 000 крачки в планината.

Още когато пристигнахме, побързахме да метнем раниците в стаите и веднага се отправихме към чаровния ресторант на хотел Мальовица. Нямах търпение да се насладя на приказната гледка, която се разкрива от красивата веранда на ресторанта.

В ресторанта на хотела също имаше подобрения спрямо последния път, когато го бях посещавала. Пробвахме доста ястия от менюто по време на нашия престой и определено мога да кажа, че храната и на вид, и на вкус е отлична. Препоръчвам да опитате някоя от техните супи. Премръзналите скиори със сигурност ще се загреят с вкусотиите, които се предлагат.

След като преядохме доволно в ресторанта на хотел Мальовица се отправихме към поредното красиво място в Мальовица. Слязохме по стълбите през паркинга и стигнахме до още по-скоро реновирания хотел Алпинист.

Преди години в тази сграда се е помещавала Централната планинска школа, в която са се обучавали и са правили своите първи стъпки много именити български алпинисти. От нашите съвременици е Боян Петров, който преди няколко години загина трагично в подножието на един от най-високите върхове на Земята Шиша Пангма, който се извисява на внушителните 8027 метра над морското равнище в приказните Хималаи.

Централната планинска школа, известна като "ЦПШ" е създадена през 1949 година и е била място за обучение на алпинисти, планински водачи и планински спасители. Освен това много бързо се е превърнала в люлка на българския алпинизъм. За тези 75 години Централната планинска школа Мальовица е изкачила не само върхове, но и цели поколения планинари и алпинисти.

С радост научихме, че и към хотел Алпинист е отворен ресторант, който разполага и с маси навън, което беше изключително приятно за обяд, когато слънцето е най-силно и топло, но не е изгаряща жега, както в София. Храната ни хареса.

В мое любимо място в курорта Мальовица се превърна страхотният и доста просторен лоби бар на хотел Алпинист, който разкрива невероятна панорама към Меча поляна, но е и свеобразен музей. Няма значение в кой от двата хотела сте настенени, без проблем можете да се отпуснете в лобито на хотел Алпинист.

Музеят на българския алпинизъм е най-високоразположеният музей в България и "разказва" невероятни истории, от които можете да останете буквално зашеметени.

Невероятната идея за комбинация между хотелски лоби бар и музей със сигурност е причина за много доволни гости в курорта.

Първият път, когато посетих реновирания курорт Мальовица, преди няколко години, беше много тематичен. Пристигнахме по тъмно в един много студен февруарски ден. Прибирайки се в стаята, по БНТ започваше невероятен филм, който разказваше вълнуващата история за живота на известния алпинист Христо Проданов ... беше невероятно съвпадение и още ясно помня кадри от филма, които ме докоснаха изключително силно. Историята ще Ви накара да настръхнете!

Наистина, ако внимателно разгледате всяка една снимка и всеки предмет в музея и описанието към тях, ще научите много нови и интересни факти, както и ще останете изумени от начина, по който са се случвали "големите постижения" в българския алпинизъм преди толкова много години.

Но няма да разказвам повече за музея на българския алпинизъм. Отидете и се запознайте с тези невероятни истории лично!

На другата сутрин стартирахме деня с ароматно кафе и с невероятна гледка към красивия връх Мальовица. Сутринта беше изключително слънчева и топла, да си призная не го очаквах.

Гледката от терасата на хотел Мальовица е като за пощенска картичка. Ако някой, работещ в курорта, прочете моя пост, ето една идея за рекламни материали, които да популяризират този невероятен курорт пред чужденците. Все още много хора по света събират колекции от пощенски картички и с радост поръчват такива дори в интернет.

След вкусната и обилна закуска в ресторанта на хотел Мальовица най-сетне стигнахме до красивата и наистина емблематична Меча Поляна, където ни очакваше нещо ново и интересно, за което признавам си, не знаех, тъй като направих резервацията без да чета отзиви.

Оказа се, че за да се забавляват още повече гостите на курорта през лятото, е създаден истински увеселителен парк на открито. Той е разположен в единия край на поляната.

Съоръженията все още не бяха отворили, а вече имаше деца, които чакаха да поскачат на готиния шарен батут.

Летните шейни на мястото, където през зимата малки и големи се спускат с туби, бяха също голяма атракция.

Въженият град и алпийския тролей също ми се видяха много интересни, но те са приключения, които са препоръчителни за малко по-големи деца.

Въженият град се състой от 2 кръга, които са различни по трудност. Там човек трябва доста добре да балансира, но истината е, че си трябва и кураж да се качиш де... аз толкова кураж нямах, въпреки че желаещите бяха много.

Алпийският тролей мисля, че работи и през зимата. С него любителите на силните и екстремни емоции могат да полетят на цели 200 метра и е забавление, което определено вдига адреналина.

В Адвенчър парка имаше и други забавни съоръжения, но не успях да снимам всички.

Впечатлена съм, че хората, които градят и развиват такъв малък планински курорт са суъмяли да намерят място и за вярата и религията, която е от изключително значение за много от нас. Малкият параклис, който носи името на Св. Иван Рилски е много красив и е разположен на място, от където гледката е невероятна, особено през зимата, когато пистата е покрита с пухкав сняг.

Веднага след параклиса е разположен и "парадният вход" на национален парк Рила. Около 40 минути бавно ходене напред по пътеката ще Ви изведе до невероятната хижа Мальовица. А от нея можете право на горе да се отправите и към връх Мальовица, който е главна цел на много от гостите на курорта Мальовица. Много хора изкачват върха рано сутрин, докато още е тъмно, за да се насладят на невероятната гледка на изгрев слънце.

От Меча Поляна водят началото си много пътеки, подходящи и за "пишман планинари" като мен. Но има и пътеки, които са наистина предизвикателни и е необходима не само физическа подготовка, а и добра екипировка.

Сред най-популярните за планинарите пешеходни турове с начало Меча поляна са:

• хижа Мальовица

• връх Мальовица

• Йончево езеро

• Страшното езеро

• Рилски езера

• Рилски манастир

Знам, че северната стена на връх Мальовица е едно от култовите предизвикателства сред катерачите. Тя е висока грубо 200 метра и се смята за една от емблематичните стени за алпийско катерене в България и определено не е хапка за всеки.

Аз и моята компания много обичаме планината, но не сме с кой знае каква физическа подготовка и за това избрахме да минем по един от по-леките маршрути. Единствената пътека около Мальовица, която вече бяхме "завладяли" миналото лято беше тази до хижа Мальовица, която се намира само на 40 минути и е буквално приказна. Отидете и ще останете очаровани! Ако не останете впечатлени, ми кажете!

С бавна стъпка се разходихме до известното Йончево езеро. Маршрутът е сравнително лек и считам, че е подходящ за начинаещи туристи с нормална физически форма и без особени болежки. Едновременно с това предлага впечатляващи гледки и много красива природа.

Маршрутът от Меча поляна до Йончево езеро минава през много красива борова гора, покрай река и постепенно се изкачва нагоре. Интересна с името си е местността Пияната гора, която е наречена така заради наклонените под нестандартни ъгли стволове на дърветата, които приличат на пияни. Щом стигнете до нея значи сте почти на Йончевото езеро.

Разстоянието според моя часовник е около 4км, изкачването е около 350 м т.е. нищо кой знае колко предизвикателно. На нас ни отне около 2 часа и половина в посока, но спирахме страшно много, за да се наслаждаваме на красотата около нас, която знаехме, че скоро няма да видим ... все пак есента наближава, а оттам и разходките в планината ще са все по-малко, тъй като не сме най-добре екипираните туристи.

Йончевото езеро е идеално място за пикник и почивка, особено при слънчево и ясно време, когато ликът на върховете, от които е заобиколено, се отразява във водата. Препоръчвам Ви да си вземете вода и нещо вкусно за хапване, за да имате причина да поседнете на това красиво място и ще се почувствате като в приказка. Апелът ми е само след като приключите с хапването, да почистите боклука си, защото само от общите ни усилия зависи подобни места да бъдат чисти да се запазят недокоснати и все така красиви.

Нямам снимки от разходката до прекрасното Йончево езеро, тъй като реших, че за да се насладя на една хубава разходка в планината, е най-добре да бъда без мобилен телефон. За няколко часа се потопих в един зелен свят и не почувствах дори за секунда необходимост да си проверя фейсбука или друго подобно безмислено деяние. Наистина се насладихме на момента!

След разходката, която продължи около 6 часа, буквално си полегнахме на меката трева на Меча поляна, за да отдъхнем малко от разходката. За нетренирани планинари като нас си беше изморително, но заредихме батериите на 120%.

Признавам, пистата изглежда малко тъжно в края на лятото, нооо като се сетя колко ще е бяла и готина само след няколко месеца и ми се иска пак да дойда на Мальовица и да прекарам цяла седмица през зимата на това приказно място, където няма бетон, а само красива природа.

В късния следобед ни чакаше много интересно преживяване. От хотела бяха организирали латино вечер. Наистина беше изключително забавно и много различно след ден, изпълнен с разходки и красиви гледки.

Няма да Ви разказвам, защото не знам дали пак ще проведат същото събитие, но доколкото чета в интернет, следващите седмици са планирани още интересни мероприятия през уикенда. Ще оставя малко снимки от Салса партито и се надявам да Ви запаля и Вас да посетите курорта Мальовица и да се насладите на нестандартни забавления високо в планината.

Третият ден от нашето кратко планинско приключение в Мальовица беше отреден само за почивка, а беше и краят и. Дългият уикенд минава изключително бързо!

Денят започна с прекрасен масаж в спа центъра на хотел Мальовица, а след това релаксирахме в различните зони. Приятна изненада за мен беше и външният басейн.

Парна баня, различни сауни, инфраред кабина, солна стая, страхотни топли лежанки, на които да почетеш книга ... релакс зоната на хотел Мальовица е истинска сбъдната мечта, която Ви гарантира пълен релакс с приказна гледка.

Прекарахме доста време в джакузито и действително мога да кажа, че след този уикенд бях отпочинала и заредена с енергия.

След вкусния обяд си поиграх малко с дрона, който си купих отдавна, но така и не му свикнах. Толкова ме е страх, че ще го загубя или ще падне и счупи, а той стана доста стар, докато започна да го използвам.

Завършвам разказа за красивата ми този път лятна Мальовица с този красив кадър и си пожелавам да се върна съвсем скоро, за да се заредя отново с красиви гледки и да си осигуря отново пълен релакс и красиви, но вече зимни гледки!

Този уикенд в Мальовица беше истинско удоволствие! От релакса в СПА центъра, през вкусната кухня, до разходките сред природата – всичко беше точно както си го представях. Напускам мястото с усмивка и желание пак да се върна.