Еднодневна Разходка по маршрут на ChatGPT oт София до Прочида и Неапол - Част 1

Денят за третото за по-малко от година еднодневно пътуване със самолет беше настъпил. 23 август събота. Единственият въпрос, който беше все още без отговор, беше дали ще се кача на самолета след 3 неуспешни и 1 успешен опит през тази година.

Признавам, много ме беше страх. Не смеех да гледам излитащите самолети, не ми се разглеждаше зоната за пазаруване, не исках да ям ... но този път се качих в автобуса ... в този момент ме обзе още по-голям страх, но си казах, че няма връщане назад. Беше късно да кажа на някой от служителите, че се отказвам, както правех предните пъти. Изкачвайки стълбите на самолета сърцето ми тупкаше неудържимо, но си повтарях, че МОГА и за 90 минути ще издържа. Щом седнах на седалката, няколко пъти ми мина през ума да направя цирк и да кажа, че няма да пътувам, но удържах. Това е предимството да се качваш последен в самолета. Времето от влизането до излитането е твърде малко и няма за кога да се суетиш. Самолетът усили по пистата и се отлепи от нея.

Най-неприятната част от летенето за мен са първите секунди, когато самолетът е в ужасно неприятна позиция. Постисках очи няколко минути, докато не се почувствах малко по-комфортно и изведнъж осъзнах, че изпитвам необичаен комфорт, когато самолетът променя траекторията си. Летях в чисто нов А220 на България еър, който беше в експлоатация по-малко от година. Е, разликата с тези, с които бях пътувала преди, беше огромна. Усещането беше за много по-плавно возене и по-неусетни маневри.

Заходът на самолета беше толкова плавен и бих казала мек, че не можех да повярвам. Видяхме от високо целия Рим, подминахме го и накрая направихме обратен завой и се спуснахме успоредно на морското крайбрежие до пистата.

Тук искам да вметна, че цялото пътуване през този слънчев летен ден беше организирано без четене от моя страна за дестинации, , възможности за транспорт, разписания и места, които да посетя. Единствено следвах съветите на ChatGPT за това какво мога да направя и видя за времето, с което разполагам на всяко едно от местата. В края на следващия пост ще Ви споделя дали ChatGPT се справи с организацията.

Полетът ми трябваше в 7:55 да кацне в Рим на голямото летище Фиумичино, което бях посетила преди малко повече от 2 години. Онова пътуване беше едно от най-символичните в живота ми, но ще споделям друг път.

Летище Фиумичино е много голямо, от него ще намерите директни полети до всяка точка на света. Въпреки това за мое щастие имах спомен как най-бързо да изляза от сграда, за да не губя време в излишно лутане. ChatGPT ми беше изготвил много стриктна програма по часове.

С бърза стъпка и предреждайки много хора, които носеха тежки багажи, се добрах до гарата, от където успях да хвана влака до емблематичната гара Термини в центъра на италианската столица. Влакът беше претъпкан от хора и не беше най-приятното ми пътуване с влак, въпреки че жп транспортът е любимият ми, но поне мина бързо - само 30 минути.

В 9:10 вече бях на познатата ми от предишното пътуване огромна и красива гара Термини в центъра на Рим, която е една от най-големите в Европа.

Гара Термини отвътре не е като уникалните гари в Европа, които са за възхита, но има интересна архитектура. Определеното в Италия най-впечатляващата гара, която съм посещавала, е в Милано.

Излязох за малко навън, за да вдишам няколко "глътки" римски въздух и за кратко се замислих "Защо пък да не остана и да прекарам дни в Рим?", но бързо се отказах от тази мисъл, защото идеята беше да видя нови места. И в Рим не съм видяла всичко, ама за един ден нямаше да видя много, за това реших да следвам плана на ChatGPT.

Сградите в Рим са това, което е оставило най-голям и ярък отпечатък в моето съзнание. Поддържани, красиви и внушителни.

Имах закупен билет за директния влак до Неапол за 9:30. Надявах се, че тези 20 минути ще ми стигнат да се ориентирам. Бяха напълно достатъчни и навреме намерих мястото си във влака, въпреки солидната лудница в събота сутрин.

Не знам как се озовах в премиум вагона. Явно такъв билет бях закупила, но останах приятно изненадана.

Билетът за бързия влак от Рим до Неапол беше закупен през любимото ми приложение Omio около месец по-рано и струваше около 60 лева, което мисля, че е добре. Бях планувала същото пътуване през март, когато не се качих на самолет и бях закупила билет при същите условия за 120 лева, така че и цените трябва да се следят. За средностатическия европеец 30 евро за удобството на високоскоростен влак е адекватна цена. Очудена останах, когато разбрах, че има и директни полети от Рим до Неапол, но предполагам че се ползват от хората, които идват от други дестинации и са с прекачване. От центъра на Рим до центъра на Неапол е по-бързо да се стигне с влак. Пътуване до летището в края на града, чакане 2 часа, кратък полет и пътуване от летище до центъра със сигурност отнема много повече време от влака.

Пътуването беше комфортно и за около 1 час и 15 минути към 10:45 стигнах до Наполи Чентрале.

Централната гара в Неапол е модерна. Очаквах поредната добре запазена старинна гара, но останах изненадана, тъй като не бях искала снимки от ChatGPT, докато ми оформяше програмата за този ден.

Бях решила, че първата ми спирка в Неапол ще бъде пристанището.

От Централната гара до пристанището вариантите за придвижване са 3:

• Автобус 151 - спира пред гарата

  
  

• Алибъс - специален автобус, който тръгва от летището, минава през Централната гара и стига до Пристанището, но според информацията навсякъде от българи в интернет е 5 евро. На връщане от града към летището ясно обясних на шофьора от къде до къде искам да се возя, но ми взе пари, колкото са обикновен автобус, т.е. 1,80 евро. Така че не знам дали шофьорът не ме разбра или много хора са подведени.

  
  

• Метро

Аз избрах да се придвижа с метрото. В събота в 11 беше невероятно стълпотворение, докато се купи билет и се стигне до спирката.

Тъй като това е първата спирка, поне влакчето не се напълни. Самият вагон беше много модерен и чист. Не лъхаше на соц като нашите влакчета.

Но спирките на метрото си личеше, че бяха стари и честно казано ми приличаха на стари подлези. Супер негостоприемни. Мястото за чакане беше толкова тясно, че не е трудно някой да падне, когато се съберат повече чакащи.

Слязох на спирка Municipio, която излиза директно на пристанището Беверело. Отдясно бяха корабчетата, които могат да Ви закарат до островите в Неаполитанския залив, а отляво 2 огромни круизни лайнера, които ме скандализираха с размерите си. Двата кораба можете да видите в моя фейсбук.

Леко ръмеше и веднага влязох в красивата и светла Станция Беверело, която ме впечатли. Много е модерна и има открити артефакти, които са отделени по много стилен начин.

Оказва се, че това е борбонски кей от средата на 19 век.

Бързо се ориентирах от кое гише да купя билети за бързото корабче до остров Прочида. Към август 2025 година цената за еднпосочно пътуване е 19,90 евро и курсовете се изпълняват от корабната компания SNAV.

На следващата снимка можете да видите как изглеждат самите корабчета Hydrofoil, които са по-бързи от стандартните фериботи, но разликата е че са само за пътници. Във фериботи можете да се качите и с автомобил. Пристанището за "бавните" фериботи се намира отляво на круизните кораби, които можете да видите на горната снимка и се казва Calata Porta di Massa. С бързите фериботи пътуването до Прочида продължава 30-40 минути, а с бавните - 60-70 минути, като всичко зависи от метеорологичните условия и дали морето е "развълнувано". Моето пътуване беше съвсем гладко и приятно, а не както с бързите катамарани, с които поради скоростта често изживяването е много неприятно.

Въпреки че отвън нашият ферибот изглеждаше по-стар от останалите на пристанището, отвътре изглеждаше добре. Имаше 2 палуби, но бяха закрити.

СЪВЕТ! Ако държите да заснемете красивите гледки по пътя, препоръчвам да се качите на бавния ферибот, защото там трябва да имате възможност да се возите на открито.

Гледките към Неапол бяха страхотни, но за съжаление снимките ми не могат да предадат невероятното усещане, тъй като са направени през прозорец, който не бих казала, че беше чист.

Избрах да включа остров Прочида в еднодневната си разходка, защото знаех, че нямам толкова сили, че да вървя от 11ч сутринта до 20ч вечерта из неаполските улици. Реших, че малко почивка в корабчето и красиви гледки ще са приятна част от моята разходка.

За остров Прочида не бях чувала много. Знаех само, че е близо до Неапол и е в Тиренско море, което помнех от посещението ми в Сицилия. Останах особено впечатления от няколко видеа в youtube на Ангел Дандов и реших, че дори за малко трябва да поседя това приказно място. Все пак и коментарите на хората за Неапол бяха в двата полюса. Ако останех разочарована от Неапол, исках да съм посетила и друг тип място, за да не е разочарование цялото пътуване.

Остров Прочида се намира на 22км по вода от пристанище Беверело и е остров пълен с красиви гледки и интересни забележителности, но аз бях там за не повече от час и не го обиколих, но мога да кажа, че му се насладих и вече знам, че искам пак да се върна за по-дълго! С удоволствие ще опозная и обходя и най-малката уличка.

Остров Прочида се простира на около 4кв.км, цели 16км брегова линия и е с постоянно население от 10 000 души. Островът дължи хълмистия си релеф на голям брой вулканични изригвания.

Прекрасният остров в Тиренско море доби по-голяма популярност през 2022 година, когато беше обявен за Италианска столица на културата.

Прочида е известен най-вече с цветните къщи на рибарското селце Марина Коричела, които са като нарисувани, но трябва да знаете, че не се намират откъм пристанището, а от другата страна на хълма. Бележито място на острова е Терра Мурата. Това е историческият квартал, известен със замъка Д'авалос, старата крепост и най-високата точка на острова, от където ще се насладите на най-невероятната гледка към Прочида. Тази гледка, която виждате на пощенските картички от това красиво място, оставих за повторно посещение. За следващия път ми остава и да видя абатството Сан Микеле Архангело. Остров Прочида привлича и много еднодневни туристи от Неапол с хубавите си плажове. На ферибота се возих с хора на всякаква възраст, които си личеше, че са тръгнали на еднодневен плаж.

Разходих се до остров Прочида, за да усетя неговия дух, по-истински и не толкова залят от масовия туризъм стил, бавния ритъм на живот и да се разходя по красивите и тесни улички. Ясно ми беше, че няма да го разгледам, но важното за мен беше какво ще усетя.

За краткия си престой успях да се докосна само до квартал Марина Гранде.

Мога да оставя снимките сами да говорят. Духът на Прочида е нещо невероятно, което всеки пътешественик трябва да усети. Гарантирам Ви, че ще се влюбите в това приказно и кокетно място. <3

<3<3<3

Магазинчетата и заведенията бяха кокетни и уютни точно като от филмчетата, които рекламират Италия. Разхождайки се по тях, усетих, че местните са много гостоприемни. Винаги поздравяват и приканят с усмивка да посетим ресторантчетата или бутиковите им магазинчета.

Атмосферата на Неапол е коренно различна в сравнение с ваканционното и романтично усещане, което Ви оставя остров Прочида.

Разбира се, и тук италианците са отявлени христини и още на пристанището ни посреща едно красиво Разпятие.

Едно от местата на острова, които не бива да пропускате е Църквата Санта Мария Де ла Петра е Сан Джовани Батиста, която е наричана и Църквата на моряците. Тя се намира на едноименната Пиаца Марина Гранде.

Църквата произлиза от малка капела, основана през 1616 от моряци. През 1760 година сградата е претърпяла разширение и така е оформена до сегашния храм. Тя е построена в бароков стил, типичен за средиземнономорието. Направи ми впечатление, че е доста хубаво поддържана, но за съжаление бях в час, в който беше затворена.

chiesadinapoli.it

Флората на остров Прочида е изключително екзотична и въпреки близостта с Неапол няма нищо общо. Средиземноморска растителност се редува с красиви палми и кактуси, което я прави доста нестандартна.

Една от емблемите на острова са лимоните! На много места ще видите горички с лимоните Procidan, които са нетипично големи и много, много сладки. Местните ги отхапват като ябълка.

Много от типичните ястия на Прочида се приготвят с лимони. Сигурно ще се очудите, когато Ви предложат от ризото и паста, до тирамису и джелато, направени не с каквото да е, а именно със сладки лимони. Много известна е лимонената салата. Да, правилно прочетохте! Лимонената салата на остров Прочида е микс от лимонови парченца и подправки. Не пропускайте да опитате и плода нисперо. Плодът на японската мушмула.

Цените по крайбрежните заведения бяха народни и близки до тези в Неапол и съвсем не бяха "надути", както на близкия и много по-популярен остров Капри.

Чаша просеко - 6 евро

Типична порция спагети - 15 евро

Типична порция ньоки - 9 евро

Любопитен факт за остров Прочида е, че има само 4 линии на градския транспорт, които се изпълняват от съвсем мънички бусчета, заради тесните улици. Всички те са изрисувани с шарените къщи, типични за острова.

Ще завърша с един малко известен факт.

Чували ли сте за остров Вивара? И аз не бях!

Той е с малка площ от едва 750 кв.м., не км! Прочида и Вивара са свързани с мост, но за съжаление е недостъпен, тъй като островът е частен. Остров Вивара е природен резерват.

В заключение мога да кажа, че Прочида е едно от най-добре скритите средиземноморски бижута на Италия. Остров, който много туристи дори не са чували, а е истинско съкровище!

Цветни къщи, красива синя вода, малки и големи лодки, чаровни павирани улички, уютни ресторантчета и магазини, предлагащи тъкмо уловена риба. Прочида е идеалното място за романтична и спокойна почивка, особено извън най-натоварения сезон. Аз я посетих в събота в края на август и пак лъхаше спокойствие. Определено съжалявам, че нямах време да разгледам хубаво, но се надявам скоро да се върна.

Във втората част от разказа ми за този прекрасен ден в Италия ще Ви разкажа за разходката ми в неповторимия Неапол. Там ще обясня и как ChatGPT ми подреди програмата и дали смятам, че съм видяла достатъчно от Неапол за краткото време, с което разполагах.