Прекрасната и зелена #Словения с бърз отскок до #Австрия и #Италия

11 Май Събота Начало на пътешествието

5-дневното ни пътешествие започна с предизвикателните 9 часа и 30 минути шофиране според Гугъл, за което време се очакваше да се движим внушителните 920км, да преминем през 2 сигурни граници и 1, която не беше ясно дали съществува, тъй като според медиите някои шенгенски граници са с подновен контрол поради напрежението в близкия Изток.

            Тръгнахме малко преди 5 сутринта и бързичко стигнахме до първата граница България – Сърбия.

Това беше най-скоростното ни преминаване през тази граница, имайки предвид, че по цяло лято е почти непроходима заради „миграцията“ на „гастарбайтерите“ от Западна Европа към родна Турция. Действие, което се случва всяко лято, незнайно защо без самолет, а задължително с автомобил, натъпкан и под и над покрива с всякакви вещи включително задължителните килими.

            Пътят през Сърбия преминахме леко и към 9:30 достигнахме границата с Хърватия, на която почакахме около 30 минути. Това беше най-дългото чакане на граница за цялото пътуване. Наистина голям късмет!

            Не можехме да повярваме колко много тирове чакат по въпросните граници. Интересно е какви здрави нерви имат шофьорите, чиято работа включва чакане с дни по границите. Техните колеги от Западна Европа, които нямат работа по-далеч от Хърватия дори не са и „сънували“ какви премеждия изпитват техните колеги, пътуващи от и до Балканите. Безумие е толкова години никой в ЕС да не е намерил решение на този огромен проблем.

            Не малка част от дясната лента на магистралата в Хърватия беше на „колотрази“ /“коловози“ на хърватски/, но и не малка част от въпросния участък беше в ремонт. Все пак, макар и на има няма 500км от Родината, си припомнихме какво е тук.

            Вече беше обяд, когато преминахме последната граница Хърватия – Словения.

            Както знаем, от няколко месеца част от граничните пунктове, влизащи в границите на Шенген, са с подновен граничен контрол, но привидно дългата опашка мина изключително бързо, тъй като с „размахване“ на европейски лични карти бяхме пропускани без никаква проверка. Предположихме, че проверки се извършват на лица с паспорти от Близкия Изток или Африка.

            Влизайки в Словения, гледката моментално се промени. Невероятната зеленина ни впечатли изключително. Населените места около пътя приличаха на извадени от пощенска картичка. Спретнатите къщи силно напомняха на австрийски или щвейцарски, което беше съвсем логично. Австрия е съвсем наблизо, а и дълго време Словения е била част от Великата Австро-Унгария.

            Колкото и да е странно, но след ставане в 4 сутринта и шофиране до 14ч следобед, оставихме багажа си в хотела и … вместо да му ударим по една хубава дрямка, директно се запътихме към Центъра на Любляна за първата ни разходка. Нямахме никакво търпение разходките да започнат.

          Първите ни впечатления бяха отново за зеленина, чистота, подредени и поддържани сгради и … само младежи. В събота следобед целият център беше изпълнен с млади хора. Учудващо, но всеедно бяхме попаднали в студентски кампус, а не в центъра на европейска столица.

            Без никакво лутане много бързо се озовахме на Главния площад на Любляна, който носи името на големия словенски поет Франце Прешерн. Виновникът да се утвърди единен книжовен език за всички словенци и явен опонент на всички опити за сливането му с другите южнославянски езици.

            Непосредствено пред Главния площад на Столицата се намира и една от двете интересни реки, прекосяващи прекрасната Любляна – река Любляница. Предлагаха се разходки с лодки по реката, които изглеждаха много примамлива опция за някой горещ летен ден. Ние не се възползвахме. Разходихме се по крайбрежните алеи и установихме, че са пълни със заведения и в събота следобед бяха гъмжаха от наслаждаващи се на прекрасното време местни, както и с не малко туристи.

            Преди края на нашата разходка за деня се отбихме в Централната гара на Любляна, защото по план на следващия ден искахме да посетим Австрия с влак. След кратко проучване и запознаване с възможностите, стигнахме до извода, че би било прекалено скъпо и прекалено неудобно, поради няколко прекачвания и само 4 влака за деня – първият тръгваше в 2 през нощта, а последният пристигаше в 1 през нощта. Все пак бяхме с кола и решихме да се възползваме от удобството да тръгнем, когато решим и да останем, колкото ни е приятно.

            Натовареният ден приключи около 18:30 часа, когато вече бяхме готови за сън.

            Тъй като за „спокоен сън“ винаги се нуждаем от пуснат телевизор, по време на престоя ни слушахме предаванията на National Geografic със словенски субтитри. Оказа се, че разбираме доста повече словенски думи, отколкото например в Черна Гора или Хърватска, въпреки че тези държави са били заедно част от Югославия, но по време на престоя ни в Любляна осъзнахме, че Словения е много далеч от останалите държави, част от Бивша Югославия. Можем да я сравним с Австрия, но по нищо не приличаше на днешна Сърбия.

12 Май Неделя Истинско Австрийско изживяване

            Събуждайки се в ранни зори /разбирайте в 4:00/ решихме, че най-добрата опция е да посетим намиращия се на 200км втори по големина австрийски град Грац е с колата, въпреки че варианта да си почиваме, пътувайки в комфортен влак на Австрийските железници ни примамваше, но го отхвърлихме поради неудобните часове.

            След ранното тръгване и закуска по път, в 8 сутринта вече паркирахме в близост до централния площад на гр. Грац.

            Предимството на неделното сутрешно посещение на града беше, че успяхме да се насладим на празните улици и да разгледаме хубаво и без напрежение централната зона на града. Наистина сградите бяха внушителни и особено впечатляващи. Бяхме доволни, че видяхме града в пълния му блясък и без тълпи, но беше за кратко. Към 10 часа тълпите туристи вече започнаха да пълнят центъра.

            Истината е, че цялото пътуване беше организирано буквално за 2 дни и поради тази причина не бяхме направили особено проучване на градовете, които посетихме. Основните места бяха набелязани, но решенията къде да се отиде бяха вземани в движение, но не сбъркахме с нито едно от тях.

Изведнъж се озовахме пред тези красиви стълби и тъй като, както вече казах, не бяхме правили предварително проучване какво да посетим, останахме очаровани при вида на красивата гледка. Оказа се, че водят до една от важните забележителности в града Шлоссберг. Замъкът, на когото е кръстен гр. Грац – от славянската дума „градец“, която означава „малък замък“. Любопитно е, че тук се е намирала най-голямата крепост в света, но за съжаление през 1809 година е взривена по нареждане на Наполеон Бонапарт.

            Решихме, че не е добра идея да се пренатоварваме още в началото на пътешествието и за това изкачихме само част от стълбите и все пак се насладихме на очарователната панорама над покривите на красивия австрийски град.

            Нямаше как любители на шоколада да посетят Австрия и да не опитаме така известната торта „Сахер“. Въпреки неугледния вид на парчето, тортата беше уникална. Въпреки че започнахме деня с нещо толкова сладко, се успокоявахме, че предстоят много разходки, които ще „помогнат“ да изгорим „вкусните“ сахерски калории.

            След като разгледахме централната част на Грац решихме, че следобедът ще отделим на друг град. Без много да му мислим и пресмятайки набързо разстоянията, решихме да се отправим към гр. Клагенфурт, областния град на Каринтия.

            Причината да изберем този град за следваща дестинация беше, че преди десетина години бях одобрена за Еразъм в него, но в крайна сметка не заминах … от тогава си мисля дали съм изпуснала нещо и реших да проверя лично как изглежда мястото и дали щеше да ми допадне да живея в него няколко месеца.

            Първото странно нещо за нас беше, че на картата не успяхме да намерим особени забележителности, но все пак паркирахме в уж централната зона на града и тръгнахме пеша. Полутахме се малко, докато намерим главния площад, но зоната около него ни се видя лишена от забележителности, за което може и да грешим.

            За щастие на самия площад пред очите ни се появи заведение, обявено като Мюнхенска кръчма и веднага решихме, че това е нашето място за обяд.

            И не сбъркахме. Заведението беше оживено и пълно с щастливи австрийци, говорещи на висок глас и смеещи се от сърце и с пълни усти не само с храна, а и със солидно количество немска бира. Порциите бяха огромни и повече от вкусни. Все пак нямаше как да не опитаме типичния виенски шницел, за който отдавна се спори дали е собственост на австрийците, или на жителите на Милано, които приготвят подобно ястие – Шницел Миланезе. Е чийто и да е първоизточникът на този шницел, можем да заявим, че беше уникален! За нас най-ценното е да представиш най-простата за приготвяне храна по най-вкусния начин!

            След обилния и вкусен обяд и бихме казали – разочарованието от безинтересния град Клагенфурт, решихме, че трябва да видим и езерото в покрайнините му.

            Оказа се, че именно там се намира и университетът, в който се очакваше да прекарам няколко месеца от обучението си, но пропуснах.

            Кампусът на университета Алпен Адрия е разположен в невероятна гора, което ме остави без думи. Атмосферата беше предразполагаща към спокойствие. От сградата на университета към известното Worthersee водеше красива река, на която бяха закотвени много лодки.

            Беше ни трудно да стигнем до езерото, тъй като ранното ставане и дългата разходка вече ни беше изпила част от силите, но успяхме да видим част от него. За съжаление попаднахме на частна зона, в която нямаше как да влезем, но беше пълна със забавляващи се във водата в неделния ден австрийци. Направи ни впечатление, че паркът наоколо беше пълен с добре поддържани игрища за всякакви спортни занимания.

          Вече бяхме капнали от умора и се отправихме отново към Словения, но този път минахме по друг маршрут. Границата между Австрия и Словения беше вътре в самите Алпи. Гледките бяха зашеметяващи.

13 май Триестски залив откъм Словения и откъм Италия

            Разбира се и третият ден от нашето пътуване започна със събуждане в 4 сутринта и не, защото сме си навили алармата, а защото предната вечер заспахме в 20ч.

            Първата спирка за деня беше град Изола, който е един от най-посещаваните словенски курорти на Адриатическо море. В 8 сутринта беше спокойно и тихо. Седнахме в едно крайбрежно заведение, където се насладихме на хубаво кафе и прекрасната панорама. Постепенно заведението се напълни с местни хора, повече пенсионери, които очевидно изкарват топлите месеци от годината във ваканционните си имоти в това прекрасно кътче.

            След кафето се запътихме към най-източният италиански град – Триест. Нямахме особени очаквания, но градчето ни впечатли с колоритните си гради и типичната италианска атмосфера, която не може да бъде повторена никъде другаде по света.

            Нямаше как посещението на Италия да мине без пица и паста!

            Признавам си, че не съм любител на пастата. Където и да си поръчам в България, никога няма да ми хареса, но в Италия всяка чиния с паста е неповторима. Не знам какво е по-различното, но лоша порция в Италия никога не съм получавала.

            След обяд потърсихме канала на Триест, защото според интернет наподобявал Венецианските … е стори ни се, че по нищо не прилича на тях. Искаше ми се да посетим и Венеция, която не беше много далеч, но за 1 ден щеше да е прекалено дълго препускане и решихме да я оставим за отделно посещение.

            Още в ранния следобед се опитваше да завали и честно казано времето ни развали настроението за разходка. За това без много да му мислим се отправихме обратно към Словения.

14 май – Приказното езеро Блед и много животни

            Последният пълен ден от нашето пътуване започна с мрачно време и прогноза за дъждове следобяд, която ни накара да тръгнем рано сутринта към езеро Блед уж преди да е заваляло… Е за съжаление на езерото валеше точно когато бяхме там, а през деня времето се оправи и дори беше слънчево.

            Но въпреки дъжда и мъглата, усетихме невероятната красота на това място. Действително това е едно от най-магичните места, които съм посещавала. Изглеждаше нереално.

            След като дъждът усили, се запътихме отново към хотела, за да оставим колата. Оттам се качихме на автобус, който ни отведе до главния вход на зоологическата градина на Любляна. Нямахме особени очаквания, но останахме изумени от това колко добре е запазена природата, за да се чувстват добре животните. През цялото време имахме чувството, че се разхождаме в тиха планина, а не сме близо до центъра на чаровна европейска столица.

            След дългата разходка в зоологическата градина решихме отново да се разходим в централната част на Любляна, където да опитаме местна кухня. За съжаление, в менюто на ресторанта имаше само техните кебапчета и някакви стандартни ястия. Порциите, които поръчахме, бяха доста „гурме“ и на доста висока цена, но избрахме заведение в най-туристическата зона до река Любляница само на няколко метра от главния площад.

            След скромния обяд искахме да хапнем още нещо и за това на друго място поръчахме 2 класически словенски сладкиша, които действително бяха уникални. На пръв поглед съвсем прости десерти, но бяха изпълнени страхотно.

            Обиколихме отново най-централните улици и капнали от умора се отправихме към хотела.

15 май Дългата одисея наобратно

            Истината е, че в последния ден от пътуването нямахме никакво настроение. Бяхме толкова заредени от прекрасните места, които видяхме, че не искахме да повярваме, че на следващия ден се връщаме на работа.

            Попринцип не сме от хората, които се мотаят по крайпътните отбивки, когато са на път, но на този ден спряхме сигурно на 1/3 от местата за почивка, само защото нещо ни дърпаше да останем в неповторимата Словения.

            Словения ни очарова и впечатли по неочакван начин. Никога не сме очаквали, че най-западната балканска страна може да е толкова различна от всички останали на полуострова.

            Последните 2 балкански държави, които не сме посещавали, са Република Косово и Босна и Херцеговина.

            Ще дойде и техният ред, за да можем да направим цялостно заключение за Балканите! От всички до сега посетени страни на Балканския полуостров считаме, че има несравними скрити съкровища и невероятно наследство навсякъде, но всички те си приличат по много показатели.

            Словения е една мини зелена Австрия №2.