Неповторимата Турция 2024 - Част Последна - Магическите бели скали на Памуккале

След края на невероятната почивка във Фетие бяхме решили да вземем пътя до София с 2 спирки за нощувки.

През този ден се насладихме за последно на неверотните закуска и обяд в прекрасния хотел #clubtuana, направихме и последен сутрешен плаж и към 13 часа се отправихме към следваща част от нашето турско приключение.

Предпоследната нощувка от това приятно изживяване прекарахме в невероятното кътче от рая Памуккале.

Бях слушала, чела, гледала толкова много снимки и клипове за Памуккале, че смея да кажа имах огромни и може би нереалистични очаквания за духа на мястото, което от много години мечтаех да посетя..

Памуккале се намира на около 2 часа и половина с кола от Фетие. Пътят беше изцяло планински и изключително живописен. Невероятни изкачвания и слизания се редуваха непрестанно, а планината, както винаги беше изумителна. Пътната настилка беше в доста добро състояние, имайки предвид, че подобни планински пътища в България най-вероятно са в покъртителен вид, но тук нямаше нищо подобно.

Първо се настанихме в хотела. Няма да споменавам името му, тъй като бих го определила като "посредствен", но на сутринта се оказа, че сме извадили късмет с него. По-късно ще разкажа и каква е точната причина да го твърдя. Най-голямото предимство на нашата хотелска стая беше директната гледка и близост към скалите на Памуккале. Предполагам, че именно и това беше причината за по-високата му цена.

Като цяло ми направи впечатление, че всички хотели в малкото градче Денизли, намиращо се "в полите на Памуккале" бяха значително завишени. Разбрахме, че градчето има пазар в събота и това е. Местните разчитат за прехраната си в голяма степен на туристите, дошли да се докоснат до тази магическа забележителност и не успях да намеря друго интересно нещо на това място. Може и да греша.

Малко след 18 часа паркирахме колата си на един от официалните паркинги до входа на Памуккале и първото, което видяхме, бяха антични разкопки и алея с много палми, която беше изключително живописна и поне за мен впечатляваща.

Към юни 2024 година входът за влизане в Памуккале беше 60 лева.

След десетина минути вървене по красива алея стигнахме до същинската част на това място.

Гледайки дали на живо, или на снимка въпросните скали, приличат досущ като покрити с бял сняг, но истината е, че няма никакъв сняг. Скалите са в бял цвят. Пейзажът около тях доказва, че не сме били там посред зима. Наоколо има много зеленина.

За съжаление панорамните снимки не са много ясни, тъй като в съседния по-голям град имаше грандиозен пожар и беше силно задимено. Около нас кръжаха хеликоптери, които се опитваха да изгасят и да намалят поражението от бедствието. Беше едва средата на Юни, а в близкия град Денизли беше отчетена най-високата температура за деня в цяла Турция - цели 43 градуса на дата 15 юни. Нямам допълнителна информация, но съдейки по мащаба и мястото, предполагам, че пожарът беше предизвикан именно от високите температури. Цяло лято и България гореше заради това така често споменавано глобално затопляне. За съжаление май това ни чака вбъдеще предвид постоянно покачващите се средногодишни температури, но да не се отклоняваме.

На снимката по-горе смятам добре съм илюстрирала на какво прилича Памуккале към юни 2024 година. Майка ми го беше посетила преди 10 години и на нейните снимки изглеждаше много по-различно. Предполагам фактът, че се позволява на туристите да стъпват във водата и по самите скали, води до постепенното им унищожаване. След още 10 години вероятно ще има още по-голяма разлика.

Гледките бяха прекрасни, не мога да отрека, но истината е, че останах разочарована, ставайки свидетел как постепенно се ликвидира една толкова интересна природна даденост.

Според мен трябва тези "басейнчета" да се гледат от далече и да не се позволява на хиляди туристи всеки ден да влизат в тях, за да се запазят за по-дълго. В противен случай идните поколения няма да видят никога на живо това неземно кътче, както все още можем да го видим ние.

От снимките се забелязва, че по-голямата част от посетителите бяха от азиатските държави - най-често от Япония.

На горната снимка вдясно се вижда един местен господин, разнасящ на гърба си големи крила, които предлагаше на туристите за снимка срещу заплащане. Какво ли не правят хората, за да изкарат пари от манията на целия свят да публикува интересни снимки в социалните мрежи?

На горната снимка е "басейнът на Клеопатра", който според туристическите гидове е невероятно красиво и вълшебно място. За желаещите да влязат в него, е необходимо доплащане извън стандартната такса за влизане в Памуккале. На мен в края на деня ми се видя доста мръсно и неприветливо, но въпрос на мнение.

След басейна желаещите могат да посетят запазен римски амфитеатър, който ние видяхме само отдалеч, защото вече бяхме прекалено уморени, а ни се видя доста дълга разходка, но ако Памуккале е единствената Ви цел за деня със сигурност няма да Ви отнеме много време, за да го разгледате подробно.

Вече се стъмваше и набързо слязохме, намерихме място, от което си купихме храна за вкъщи и се отправихме към леглата рано рано. Денят беше дълъг.

Понеже неделята, започваше мюсюлманският празник Курбан Байрям бяхме събудени от традиционната молитва около 4 сутринта. Но бих казала, че това "събуждане" по никое време беше огромен късмет за нас. Малко след края на молитвата отворихме широко прозорците на нашата хотелска стая и останахме смаяни от гледката, на която станахме свидетели.

Оказа се, че подобно на известните балони в Кападокия, в Памуккале се организира по същия начин издигане с балони с горещ въздух рано сутрин преди изгрев слънце.

Беше вълшебно! Именно в този момент разочарованието ми от хотела се изпари, тъй като не очаквахме да станем свидетели на тази уникална красота от балкона ни. Наистина беше като в приказките.

ПП. За финал съм снимала част от закуската, която имахме в хотела. Това е типичната "турска закуска", която местните наричат "kahvalti". Пътувайки из Турция, на много места ще видите подобен надпис пред крайпътните заведения. Обикновено в нея има и хляб, гевреци, зелена салата, пържени картофи, пържени яйца, а често и техните вити баници.

Турците се гордеят с тяхната закуска. Интересно е, че този начин на поднасяне се използва и в ресторантите по всяко време на деня най-често за сервиране на разядки. За мен това означава, че местните обичат да споделят храната си и да и се наслаждават.

За повече информация, касаеща Памуккале, както и актуалните цени за посещение, можете да посетите официалния сайт - https://www.pamukkale-turkey.com/ .

Моят съвет е желаещите да побързат с посещението си, защото колкото повече го отлагат, толкова по-малко от магията на това място ще усетят.