Неповторимата Турция 2024 - Част 1 - Одрин и Айвалък

11 дневното приключение от 6 юни до 16 юни в любимата ми Турция стартира с вечерно посещение на омразния ми Одрин.

Не знам защо, но в този град няма нищо, което да ме грабне. Няма нито едно кътче, което да кажа, че ми харесва. Единственото хубаво в Одрин е храната.

Ето и снимка на одринска котка, за да станат 2 нещата, които харесвам.

Едно от най-неприятните неща, например, на главната улица в града е, че в почивните дни е пълно с тълпи от българи, които се бутат и надпреварват във всички магазини, което за мен е изключително излишно.

Пристигнахме към 19 часа, така че единственото, за което имахме време, беше вечеря в ресторанта на хотела, която беше изключително скъпа и за първи път в Турция - НЕвкусна и зле приготвена.

Рано на следващата сутрин потеглихме, тъй като ни чакаха около 400км или 5 часа в колата до турския курорт Айвалък, за който само бяхме чували, но не бяхме виждали.

По пътя прекосихме протока Дарданели през невероятния мост Чанаккале, който е впечатляващо инженерно чудо и колкото и пъти да минавам по него, винаги съм страшно изумена от това до къде е достигнал напредъкът на човечеството, за да произведе подобно съоръжение.

Съвсем по план и без никакви спънки по пътя в ранния следобед достигнахме крайната цел за деня гр. Айвалък. За съжаление хотелът съществено се различаваше от посоченото на снимките. Беше насред пустош, беше целият напръскан с отрова против змии, което беше малко зловещо ... за 1 нощувка ставаше, но така и не разбрахме коментарите в букинг, че хората са изключително доволни да прекарат цяла седмица на това не особено гостоприемно място.

След кратка почивка решихме да разгледаме набързо града. Беше прекалено топло за дълги разходки и наблегнахме на разглеждането през прозореца на колата.

Гледките наистина бяха очарователни. Докато шофирах, ненадейно прекосихме един интересен мост и се озовахме на остров Джунда, където панорамата значително се промени. Стандартните къщички и хотелчета бяха заменени от по-средиземноморски тип постройки, създаващи още по-ваканционно усещане. Опитахме се да се разходим по главната крайбрежна алея, но слънцето печеше толкова силно, че разходката ни продължи не повече от 20 минути. След нея климатикът на колата беше най-прекрасното нещо на света!

Островът е малък и се обхожда с кола много бързо, но определено е местенце, което бих посетила отново.

Връщайки се на континентална земя, решихме да се разходим в центъра на Айвалък, но и това не се получи.

Вече беше 19 часа, но не се седеше навън от жега. Хапнахме набързо в едно крайбрежно заведение и побързахме да се приберем в хотела и да пуснем климатика.

И да подчертая датата беше 7 юни! Не искам и да знам какво е по тези географски ширини през август!

На следващия ден предстоеше достигане до главната дестинация!

To be continued ...