До Гарда и обратно за ден! Заслужава си!

В края на юни беше време за поредното ми приключение за един ден със самолет.

Без нощувка, само с много желание планът беше да посетим езерото Гарда.

Денят започна с полет на Wizz в 6:00, който без закъснение в 7:30 кацна на летище Бергамо.

Бях запазила кола под наем от https://www.noleggiare.it/it/ .

Трябваше да изчакам 10 минути, защото гишето отваря в 8:00, но бързо ми дадоха ключовете. Трябваше да се качим на автобус между терминалите, който ни отведе до паркинга. Бързо се ориентирахме в стотиците коли под наем на различни компании и намерихме нашето малко италианско бижу.

Качихме се на съвсем нов Фиат 500 от най-малките, който е изключително подходяща опция за еднодневно пътуване, когато сме без багаж. Наистина колата ме изуми! Много ми хареса, а не съм фен на толкова малки.

Но да се върнем на това защо избрах дестинацията. Отдавна мечтая да опозная италианските езера и да усетя онази особена атмосфера, за която толкова много съм чела. Първият ми досег с езерото Гарда беше съвсем мимолетен. Преди 2 години, докато пътувах с влак от Милано към Верона, зърнах сините му води през прозореца. Видях красивото езеро на фона на величествените Алпи, които бяха покрити със сняг. Беше само един миг, но ми беше достатъчен, за да се влюбя. Тогава си обещах, че някой ден няма просто да мина покрай Гарда, а ще дойда специално за него и ще му се насладя истински. И ето че този момент най-накрая дойде.

Разстоянието от летище Бергамо до Десенцано дел Гарда е изцяло по магистрала. 80км взехме за малко по-малко от 1 час. Паркирахме на голям обществен паркинг на минути от езерото в централната част на града.

Езерото Гарда е най-голямото езеро в Италия. Любопитна подробност, която малко знаят е, че се простира между цели три области – Ломбардия, Венето и Трентино-Алто Адидже. Макар днес да изглежда като идилично средиземноморско кътче, Гарда всъщност е ледниково езеро, оформено от движението на ледниците преди хиляди години. Една от най-големите изненади за посетителите е, че по бреговете му растат маслинови дървета и лимони, въпреки че докосва Алпите. Причината е уникалният микроклимат на района. Планините предпазват езерото от студените въздушни течения, а огромната водна маса смекчава температурите.

Не всеки знае, че Гарда е истински рай за любителите на водните спортове, особено в северната му част, където силните ветрове привличат почитатели на уиндсърфа и ветроходството от цяла Европа. Историята на езерото също е впечатляваща.

Чували ли сте, че във водите на Гарда има и множество малки острови и островчета? Един от най-красивите е Isola del Garda, известен с елегантната си вила и впечатляващите градини.

Но Гарда не е само красив пейзаж. Районът е известен и със своите маслинови горички, лозя и местен зехтин. Не е случайно, че езерото от векове привлича творци и пътешественици. Йохан Волфганг фон Гьоте остава очарован от Гарда по време на прочутото си „Италианско пътешествие“. Днес е достатъчно да застанеш на брега и ще разбереш защо това място е вдъхновявало толкова много хора.

Десенцано дел Гарда се оказа едно от оживено градче на южния бряг на езерото Гард. Единственото неприятно в този ден беше, че температурите достигнаха 37 градуса, което малко попречи да се насладим на 100% на мястото.

Историята му започва още в древността, а днес могат да се видят останки от римска вила, средновековен замък и красиви исторически площади.

 В сърцето на Десенцано дел Гарда се намира старото пристанище, което е заобиколено от цветни сгради, кафенета и ресторанти и всъщност е най-разпознаваемиото място в града.

Една от най-красивите спирки по южния бряг на езерото Гарда е Десенцано дел Гарда, а неговото живописно пристанище е място, на което човек лесно може да се заседява с часове. Малките лодки, цветните фасади и гледката към сините води създават онова усещане за dolce vita, заради което толкова обичаме Италия.

Десенцано е и добра отправна точка за разходки из Гарда, тъй като оттук лесно се стига до други известни градчета по брега. Именно от пристанището на Десенцано тръгват корабчетата на Navigazione Lago di Garda, с които можете да продължите към други красиви градчета по езерото. Сред най-популярните маршрути е този до Сирмионе, който избрахме ние. Фериботите са на често и са комфортни. Имат и вътрешна и външна палуби.

Пътуването с корабчето беше зашеметяващо. Гледките са като от филм.

Избрах Сирмионе, защото всички го възхваляват и нямаше как да го пропусна. Той е едно от най-очарователните и популярни градчета на езерото Гарда, разположено на тесен полуостров, който навлиза дълбоко във водите му. Още с пристигането впечатлява с тесните си калдъръмени улички, цветните къщи и красивите гледки към езерото. Най-хубавото в Сирмионе обаче е просто да се изгубиш из малките улички, да спреш за джелато и да се насладиш на невероятната гледка към Гарда.

Една от най-приятните точки в Сирмионе е Piazza Giosuè Carducci, където ни спря фериботът. Красивият крайбрежен площад, е създаден за бавни разходки и дълги италиански аперитиви. Именно там седнахме за страхотно италианско капучини, кроасани и невероятно тирамису.

На пристанището се намира и паметникът на Гай Валерий Катул, живял през I век пр.н.е. Той е един от най-известните антични поети на Рим и е свързан със Сирмионе, което възпява в своите стихове като едно от любимите си места. Катул е известен със своите емоционални и много лични стихотворения, посветени на любовта, приятелството и живота. Днес неговото име е неразделна част от историята и културната идентичност на Сирмионе, а разходката из града сякаш ни връща към времето на Древен Рим.

Гледките към езерото са невероятни.

Не можах да пропусна италианското джелато. Но тази огромна "кофа" с едва 2 вида сладолед беше 10 евро, но беше достатъчна да засити трима гладници. Аз не успях да изям и половината, но вкусът беше невероятен.

Не очаквах да видя толкова палми на езеро в Северна Италия.  Уличките и алеите са осеяни с палми и средиземноморска растителност, а синьото езеро се вижда навсякъде. Сирмионе е от онези места, в които дори най-обикновената разходка се превръща в красиво преживяване. На места водата се показва между сградите, на други алеята се отваря към широки панорами и гледки към Гарда. Комбинацията от палми, цветни къщи и искрящата вода създава усещането, че си някъде много по-на юг, отколкото всъщност се намираш. Именно тези малки моменти, когато просто вървиш без определена посока и пред теб внезапно се открива езерото, правят Сирмионе толкова специално.

Няма как да не спомена и бугенвилията, която буквално ме пленява. Толкова буйна, цветна и пищна, тя се спуска по фасадите на къщите и превръща всяка уличка в истинска картина. Ярките ѝ цветове изпъкват на фона на пастелните италиански къщи и синьото езерото. На моменти имах чувството, че не се разхождам по улиците на градчето, а в някаква приказна средиземноморска градина. Точно тези малки детайли направиха разходката ми из Сирмионе още по-вълшебна.

Минахме и през едно от известните места, но за съжаление не влязохме. Terme di Sirmione е едно от местата, които правят Сирмионе още по-специално и привлекателно за посетителите. Термалните извори са известни още от древността, а водата се отличава с естествения си произход и богат минерален състав. Тя извира от дълбочина в езерото Гарда и достига до брега с температура от 69°C, преди да бъде охладена до подходяща за къпане температура. Ще намерите няколко различни термални комплекса, сред които най-известният е Aquaria, разположен точно на брега на езерото. Там басейните с топла минерална вода са съчетани с красиви градини и впечатляващи гледки към Гарда.

Представете си да се отпуснете в топлата вода, докато гледате езерото и хоризонтът се слива с небето. Освен за релакс, термалните води на Сирмионе се използват и за различни уелнес и балнеолечебни процедури. А най-хубавото е, че след цял ден разходки из тесните улички на Сирмионе няма нищо по-приятно от няколко часа пълен релакс край езерото.

Сирмионе е истинско удоволствие за любителите на малките, красиви улички, пълни с живот и цвят. По тях ще откриете безброй магазинчета с ръчно изработени артикули, керамика, бижута, картини и традиционни италиански сувенири. Тук почти всяко магазинче има свой характер, а витрините привличат с цветни детайли и красиви местни продукти. Между тях се редуват уютни кафенета, джелатерии и малки ресторантчета, от които се носи аромат на прясна паста.

Най-хубавото е да не бързате, а просто да се изгубите из тези улички и да се наслаждавате на атмосферата, защото в Сирмионе самата разходка е част от преживяването.

Не пропуснахме и символа на града - замъкът Скалигери в Сирмионе, който прилича на приказен. Построен през XIII век от рода Скалигери, той е служил като важна отбранителна крепост и е контролирал достъпа до полуострова. Още отдалеч впечатляват високите му каменни стени, масивните кули и назъбените бойници, които се издигат точно над водите на езерото. Замъкът е заобиколен от вода и до него се стига по красив каменен мост, което го прави още по-живописен.ю

Туристите могат да се разходят по крепостните стени и да се изкачат по тесните стъпала към кулите. От най-високата част на замъка Скалигери се открива невероятна панорамна гледка към Сирмионе, езерото и далечните планини. Особено впечатляваща е гледката към малкото пристанище, което се намира непосредствено до замъка и е на снимката долу. В миналото крепостта е била част от сложна система от укрепления, изградена за защита на териториите на Скалигерите. Днес замъкът е една от най-посещаваните атракции в района и едно от местата, които не бива да пропускате при посещение на Сирмионе. А когато застанете пред него и видите как каменните кули се отразяват във водите на Гарда, лесно ще разберете защо това е един от символите на езерото.

Знаехте ли, че лимоните са неизменна част от Сирмионе?

Благодарение на мекия микроклимат от векове се отглеждат цитрусови дръвчета, въпреки че районът е близо до Алпите. Лимоните в Сирмионе са по-скоро част от местния пейзаж и традиция, докато в Ментон, на френската Ривиера, лимонът се е превърнал в истински символ на града. Ментон е известен със своите големи, ароматни и сладки лимони, които традиционно се използват за лимончело, конфитюри и различни сладки специалитети. В Сирмионе цитрусите често се усещат повече като част от атмосферата на езерото. Има нещо много красиво в това да видиш лимонови дръвчета, натежали от плодове, на фона на езерото Гарда. Малък детайл, който кара мястото да изглежда почти като средиземноморска приказка.

Не прекарахме много време в Сирмионе заради разписанието на фериботите, но с удоволствие ще се върна отново. След 3 часа разходка се качихме наобратно към Десенцано дел Гарда. Жегата ставаше все по-непоносима, но гледките ни зареждаха.

На крайбрежната алея в Десенцано видяхме Monumento agli Aviatori del Reparto Alta Velocità. Впечатляващ паметник, посветен на пионерите на високоскоростната авиация. Той напомня за специалното авиационно звено, което през 20-те и 30-те години на XX век. Най-интересната част от историята е свързана със световния рекорд за скорост, поставен през 1934 г. от Франческо Аджело с хидроплана Macchi-Castoldi MC.72. Той достига невероятните 709 км/ч. Скорост, която и днес остава рекорд за самолети с витлов двигател. Паметникът е красиво напомняне за смелостта, новаторството и стремежа към покоряване на нови скорости, а мястото край езерото го прави още по-впечатляващо.

Разходихме се и по главната търговска улица Via Garibaldi, но в жегата не отделихме много време.

Като истински италианци преди обяда седнахме за по един аперитив на най-красивото място, което открихме.

Старото пристанище е едно от най-красивите и емблематични места в Дезенцано дел Гарда. То има дълга история и се споменава в документи още през 1274 година. По времето на Венецианската република пристанището се превръща във важен търговски център, особено за търговията със зърно, което се превозвало по езерото към други селища.

Една от най-впечатляващите сгради край пристанището е Palazzo Todeschini, построен около 1580 година по проект на архитекта Джулио Тодескини. Неговите красиви аркади са били свързани с търговската дейност на града и със съхраняването на зърно. До една от колоните има камък, известен като камъкът на безработните, свързан с градските обичаи и с хората, обявени във фалит.

Каменният мост над входа на пристанището изглежда като стар венециански мост, но всъщност е построен през 1937 година. Преди него на това място е имало железен подвижен мост, свързан с трамвайната линия. В района на пристанището се намира и фарът, който заедно с кея и лодките създава една от най-характерните гледки на Дезенцано.

Разходката ни след аперитива продължи към модерната скулптура „Inside Two Sails“. Тя представлява две големи бели платна, които символизират връзката между града и езерото, движението и свободата.

Последната ни спирка беше красивият плаж Desenzanino. Той не е пясъчен, а е покрит с малки сиви камъчета и чакъл.

Видът на плажа е резултат както от естествения бряг на езерото, така и от постепенното му благоустрояване и разширяване.

Плажът Desenzanino е разделен на две основни части. На горната снимка се вижда платената зона с шезлонги и чадъри. На долната снимка е свободната зона, където посетителите могат да се разположат със собствена хавлия или постелка, без да наемат шезлонг или чадър. Двете части предлагат различен начин за прекарване на времето край езерото.

Последната ни спирка беше ресторантът над плажа Ristorante Pizzeria Desenzanino , който ни предложи красива гледка, божествена кухня и най-вече климатик, защото жегата следобед беше непоносима.

Разходката в Десенцано дел Гарда завърши с невероятно вкусна порция паста с морски дарове и пица.

Високите температури ни умориха допълнително и за това се отправихме към летището, където бързо успяхме да оставим автомобила и да хванем бусчето, което ни отведе до терминала.

Бяхме 3 часа по-рано за полета на Раянеър в 20:10, защото това да си облечем чисти дрехи и да се помотаем по магазините на климатик ни се струваше чудесна идея. За съжаление самолетът имаше около 1 час закъснение, но това не помрачи настроението ни.

Еднодневното пътуване до езерото Гарда беше страхотно преживяване, което препоръчвам на всеки. Винаги ще намерите удобни полети до летище Бергамо, с които да си подарите това красиво приключение.