Коледни базари в Дортмунд и Мюнстер за един ден със самолет

Успях да се кача за пореден път на самолет! УРА!

След като няколко пъти бях на път да се откажа от поредното пътуване със самолет за един ден, този път устоях до край и не само, че се качих на самолета, а и си прекарах един чудесен ден в Северозападна Германия!

Около 6 сутринта излетяхме с чисто нов самолет на Уиз Еър по маршрут София - Дортмунд. Малко ме притесняваше фактът, че трябваше да "изтърпя" 2 полета по 2 часа и 15 минути за един ден, но се радвам, че успях!

Снимката е размазана, но е доказателство, че съм се качила на самолет!

Полетът продължи "дългите" 2 часа и 15 минути и без следа от турболенция и след много приятни разговори с две приятни дами, с които се запознах покрай страстта към пътуванията, не усетих как времето е минало без особени притеснения за мен.

Малко след 7 сутринта вече бяхме на летището в Дортмунд. Все още беше тъмно. Веднага се отправихме към гишето на АВИС, от където бяхме запазили кола, с която да се придвижваме през деня.

Бях запазила СУВ, но няколко дни след резервацията ми изписа, че ще получа компактен автомобил, което не ме бъркаше, но изпитах известно безспокойство, тъй като щеше да е автоматик, а аз никога не бях управлявала подобен автомобил. Знаех, че е по-лесно, но все пак всеки първи път води до известно неудобство.

На гишето ни зарадваха, че ще получим електрически автомобил, който не се налага да зареждаме, но за това ще Ви кажа накрая.

Още докато се приближавах към колата, се влюбих. Нова Купра Борн Електрик. Беше страхотна и само на 7000км.

За съжаление, влизайки в колата, женското в мен надделя и чувствайки се като пълен олигофрен задавих колата 2-3 пъти, тъй като машинално използвах спирачката за съединител, но бързо се осъзнах и усетих, че трябва да забравя използването на левия крак, докато шофирам и дори се насладих на шофирането по идеалния немски асфалт.

Първата ни спирка беше близкото до летището градче УННА, за което бяхме чели, че трябва да е много красиво, но важното беше да изпием първото кафе за деня и да се насладим на първата хапка храна.

Разстоянието от летището на Дортмунд до Унна е 7км и го минахме на един дъх. Спряхме в първата пекарна, където имаше много интересни печива.

Фигурите от тесто бяха толкова интересни. Отличен подарък за всяко дете.

След като набързо се заситихме, веднага потеглихме към основната дестинация красивия Мюнстер, за който бяхме чели само положителни неща и се надявахме да ни впечатли.

Населението на град Мюнстер е около 320 000 жители. Той е важен университетски център с оживена студентска атмосфера. Мюнстер често се нарича „велосипедната столица“ на Германия заради отлично развитата си велоинфраструктура. Имаше доста големи паркинги за колела. Такива бях виждала само в Нидерландия, която се намира на много кратко разстояние.

Мюнстер има важна роля в историята на Германия заради Мюнстерския договор, който слага край на войната между Нидерландската република и Испания през 1648 година

За 50 минути изминахме общо 50км и паркирахме на произволен паркинг в центъра на Мюнстер точно до Стария град.

Оказа се, че сме паркирали случайно до интересно място. Бяхме на популярна улица до известния ресторант Синята къщата.

Денят беше доста дъждовен и леко студен, но това не ни спря да обикаляме.

Уличката се намира в колоритна част на града, известна с ресторантите и добрата местна бира.

Очарована съм от вниманието на немците към детайлите, растенията и старанието балконите и домовете Ви им да изглеждат красиво, както през лятото, така и в студеното време.

На горната снимка е Evangelische Universitätskirche или протестантска университетска църква. Тя е важна духовна и културна сцена за студенти и преподаватели от местния университет.

Храмът очарова със своята архитектура и привлича интереса на местните с редовните концерти и събития.

Не знам дали това превозно средство е рикша или нещо подобно, но е удобен и нестандартен начин, с който да разгледаш Стария град, ако си уморен или не си във форма за разходки.

Архитектурата в Стария град на Мюнстер се отличава с характерните си готически и ренесансови фасади, особено по прочутия Prinzipalmarkt. След разрушенията през Втората световна война историческият център е възстановен много прецизно. Вижда се, че традиционният му облик с аркади и наклонени покриви е напълно запазен и автентичната атмосфера не е изгубена.

На снимката е Grosser Kiepenkerl Gasthaus. Това е традиционна немска гостилница в Стария град на Мюнстер, известна със своя уютен интериор и регионална кухня. Ресторантът носи името на прочутата статуя на Кипенкерл. Символ на местните търговци от миналото. Тук посетителите могат да опитат класически ястия в атмосфера, която съчетава история и гостоприемство.

Впечатлена съм от архитектурата.

Немците са изключително умели в това да създават изящни и празнични ветрини! Макар и през стъклото, можете да усетихте коледния дух с тези прекрасно подредени красиви дрънкулки.

На снимката можете да видите просто една традиционна сграда, а е пълно с такива! Предполагам, че много са жилищни сгради.

Украсата в Мюнстер беше стилна, непретрупана и изключително красива.

Съчетанието между старинни сгради и модерни елементи придава на Мюнстер уникална и хармонична градска атмосфера, която ме впечатли много!

Това е третият немски град, който посещавам и осъзнавам, че най-силно ме впечатляват в Германи добре запазените детайли на фасадите.

На снимката е главната атракция St. Lambert's Church. Това е впечатляваща готическа църква от XIII век. Най-разпознаваемият ѝ елемент са трите железни клетки на кулата, в които през XVI век са изложени телата на водачите на Мюнстерската анабаптистка комуна.

Интериорът е светъл и елегантен със стреловидни арки и високи прозорци, типични за късната готика. Църквата е активен духовен център и редовно провежда богослужения и културни събития. Тя е едно от най-емблематичните места в Мюнстер и важна част от историческата идентичност на града.

Не можех да не Ви покажа тази апетитна снимка. Нямам нищо по-любимо от печива - хляб, питки, козунаци и всякакви хлебни изделия, които направо крещят "Опитай ме!". Първите 2 са направени от 70% ръжено брашно и 30% пшенично брашно.

Stadthausturm или Кулата на кметството в Мюнстер, е една от най-разпознаваемите части на историческата сграда на градския съвет. Тя е построена в готически стил и впечатлява с декоративната си фасада и изящни вертикални линии.

След разрушенията през Втората световна война Кулата е възстановена прецизно, запазвайки оригиналния облик. Днес Stadthausturm привлича посетители като значим исторически ориентир и фотогенично място в стария град.

Да преминем към същината на този пост. Коледните базари в Мюнстер са разположени на шест отделни площи в Стария град. Ще намерите 250–300 сергии с подаръци, ръчно изработени сувенири, храна и греяно вино.

Базарите се провеждат в непосредствена близост един до друг. В района на Кметството, около площадите Aegidii Markt, Überwasserkirchplatz, Lambertikirchplatz, Harsewinkelplatz и около Kiepenkerl Denkmal.

Най‑големият и най‑старият от тях е в двора на старото кметство.

Коледните къщички отварят след 11 часа.

Всяка къщичка носи празнично усещане и очарова с разнообразни артикули.

Намерих и любимите Lebkuchenherzen. Това са немски меденки във формата на сърца, украсени с многоцветна глазура с мили надписи, като "Обичам те", "За теб" и други, които са идеален подарък по всяко време на годината.

Атмосферата беше страхотна.

Обиколихме по няколко пъти коледните сергии, но искахме и да разгледаме максимално голяма част от Стария град.

Историческото кметство на Мюнстер Rathaus Münster е впечатляваща готическа сграда от 14 век. Това е мястото, където е подписан Мирният договор от Вестфалия през 1648 година. Сградата е важен символ на Мюнстер.

Münster Cathedral (St. Paulus Dom) е внушителна римокатолическа катедрала от 8 век, която впечатлява със своя романски и готически стил. В интериора ѝ се съхраняват редица исторически артефакти, сред които прочутият астрономически часовник от 16 век. Катедралата е духовен център на Мюнстер и една от най-значимите архитектурни забележителности на града.

Влязохме и атмосферата беше великолепна. Но не мисля, че беше уместно да правя снимки.

Всяка събота на площада пред Münster Cathedral се провежда оживен пазар, където местни производители предлагат пресни плодове, зеленчуци, сирена и месни деликатеси. Посетителите могат да намерят и ръчно изработени сувенири, цветя и декоративни изделия. Атмосферата е жива и колоритна, с многобройни сергии, които придават традиционен чар. Пазарът е не само място за пазаруване, но и социален център, където жителите и туристите се срещат и наслаждават на културния дух на Мюнстер.

Тази вкусотия от картофи се казва Торнадо Картоф и е много популярна улична храна в цяла Германия. Това е цял картоф, нарязан на много тънка, непрекъсната спирала, напомняща вихрушка, която е нанизана на дървено шишче и изпечен. Това вкусно картофено изкушение може да се подправи с различни вкусове по желание.

На снимката е част от фасадата на Dominikanerkirche в Мюнстер, която впечатлява с елегантните си барокови форми и симетрия. Църквата е построена между 1708 и 1725 година и е значим пример за ранния барок в Германия. Тя се отличава с изящни декоративни елементи и величествен архитектурен стил, който привлича посетители и ценители на изкуството.

Не съм сериозен фен на надениците, за това вместо на традиционните за района, заложих на Къривурст, който бях сигурна, че ще ми хареса. Порцията не беше голяма, струваше 4.50 евро и беше много вкусна.

Spiekerhof в Стария град е историческа сграда, която някога е служила като склад за зърно и стоки. Тя впечатлява със своята традиционна архитектура и характерни дървени елементи. Spiekerhof е популярна забележителност и част от живописната атмосфера на стария град, привличайки туристи и любители на историята.

Überwasserkirche, известна още като Church of Our Lady или Liebfrauen-Überwasser, е историческа църква в Мюнстер с корени от 14 век. Тя впечатлява с готическата си архитектура и изящни витражи, които осветяват интериора. Църквата е важен духовен и културен център в града, като привлича както вярващи, така и туристи.

Искаше ми се да видим и красивата крайбрежна алея, която минава покрай река Аа и води до едноименно езеро, но за съжаление в това дъждовно време нямаше смисъл. Винаги обичам да казвам, че във всеки град си оставям по някоя непосетена атракция "за следващия път".

Разходката ни продължи над 3 часа. Малко след 13 часа вече бяхме до колата, където ни чакаше една "Честитка". За съжаление не се бях поинтересувала предварително за паркирането в града и изцяло в Германия. На предното стъкло беше поставена глоба за неправилно паркиране на паркинг за жители, или поне така я разбрах аз. Глобата беше 10 евро и ще ми е за урок. Следващият път, когато искам да паркирам в нова държава, ще проуча какви са правилата за паркиране предварително.

Подгизнали, но въодушевени, се запътихме се към втората дестинация Дортмунд. Пътуването продължи 1 час, за който взехме около 70км по прекрасен път.

Дортмунд е важен икономически център в региона и е с около 600 000 жители. В миналото е известен с въглищната и стоманодобивната индустрия, а днес се развива като град на технологиите и услугите. Дортмунд има просторен и зелен градски център с много паркове и канали.

Градът е дом на известния футболен клуб „Борусия Дортмунд“, който има едни от най-запалените фенове в Германия. Освен спортна атмосфера, градът предлага богата културна сцена с музеи, театри и исторически забележителности.

Паркирахме на изключително удобния паркинг DOPARK Tiefgarage Rathaus на адрес Prinzenstrasse 6.

Осъзнахме, че сме само на 2 минути от най-популярното място в Дортмунд през декември. Известният Hansaplatz, където можете да видите най-високата коледна елха в света.

В центъра на Hansaplatz, се издига огромната 45‑метрова конструкция, направена от 1 200 норвежки смърча. Тя е украсена с над 138 000 LED светлини, а на върха ѝ е поставен четириметров ангел.

Елхата служи като централна празнична атракция и символ на Коледния град на Дортмунд. Светването ѝ официално дава началото на празничните събития.

Коледният базар в Дортмунд е един от най-големите и посещавани в Европа. Той събира над 250 – 300 сергии, разпръснати из центъра на града. Посетителите могат да намерят от ръчно изработени сувенири до традиционни немски деликатеси като bratwurst, сладкиши, печени бадеми и чаша греяно вино Glühwein. Освен пазаруване, празничният град предлага и разнообразни забавления, като светлинни инсталации, музика, развлечения за деца, живописна атмосфера между украсени сергии.

Коледният базар гъмжеше от посетители и да си призная, стана ми неприятно и побързахме да се измъкнем.

Разходката продължи по главната пешеходна улица Westenhellweg . Тя се простира през центъра на града и свързва важни градски площади. Ще намерите множество магазини на международни и немски марки, бутици, кафенета и ресторанти, което я прави основно място за шопинг и социален живот.

Westenhellweg е популярна не само сред местните жители, но и сред туристите, които идват да се насладят на оживената атмосфера на центъра на Дортмунд. Освен търговската си функция, улицата често е сцена за градски събития, празници и коледни базари, което допълнително я прави сърцето на градския живот.

На горната снимка е St. Reinold's Church. Това е историческа римокатолическа църква, построена в романски стил през 13 век. Тя е посветена на покровителя на града Св. Райнолд и впечатлява с внушителната си кула и готически детайли по фасадата. Църквата е важен духовен и културен център, както за местните, така и за туристите, които посещават Стария град.

Виенското колело беше много атрактивно. Билетът струва 7 евро. Две дами от нашата компания се качиха и бяха много доволни от гледката и това, което са изпитали. Мен малко ме притесни близостта със сградата отляво, но гледката към колелото също беше приказна.

Имаше много красиви украси, с които малки и големи се снимаха, но няма да Ви е интересно, ако публикувам снимки на всяка една от тях.

На връщане успяхме да видим елхата с пуснати светлини. Беше великолепна.

В 17 часа трябваше да започне програмата, включваща светлинно шоу и още музика, но нямахме сили да изчакаме, а и беше студено.

В 16:30 се отправихме към летището и 3 часа преди полета бяхме на Терминала, не защото бързахме, а защото батериите ни вече бяха паднали. След цял ден приключения имахме нужда от топлина и удобно място за сядане.

Бях толкова притеснена за предстоящия полет, че дори не усетих как минаха 3 часа в бездействие.

За късмет полетът беше изключително спокоен и в приятна компания мина почти неусетно. Малко след 23 часа българско време бяхме на твърда българска земя и побързахме към леглата след изтощителния, но много зареждащ ден.

А Вие бихте ли се отдали на еднодневно пътуване със самолет в Европа? Това беше моето четвърто пътуване по този начин и мога да кажа, че е изключително зареждащо и го предпочитам през дните, когато имам свободно време.