С криле до приказния Бари: италианско приключение за един ден

Столицата на Пулия Бари и самият регион се превърнаха в моята "забранена" мечта, към която тайно се придвижвах през последните няколко години.

Благодарение на нискотарифните авиокомпании Бари и околностите му се утвърдиха като "гореща" дестинация за българи и не само – заради късия, ама наистина много къс полет.

Не вярвате? Аз съм човек, който се паникьосва при мисълта за летене, но разстоянието по въздух между София и Бари е толкова кратко, че даже не ми стигна времето да изпия чая, с който се опитвах да се успокоя! И ако пък случайно уцелите някой изгоден билет … е, тогава няма как да не се възползвате. А добрите цени за полетите София - Бари се намират лесно през всички сезони!

Миналата година имахме самолетни билети за Бари, нооо отново страхът от летене ни отказа и не отидохме. Поредните пари на вятъра, защото РАЯН и УИЗ пари не връщат!

Е, беше ясно, че е крайно време да стисна зъби и да се престраша да се кача на самолет! Знаех, че няма да видя съседните градчета поради ограниченото време, колкото и да ми се искаше, но истината е, че Бари ме изненада изключително силно. Изненада ме, както не очаквах. Вместо поредното стандартно градче в невероятната Италия, се оказа едно от най-красивите, които съм посещавала на ботушчето.

Няколко пъти вече съм разказвала за еднодневни пътешествия, по които се запалих много и реших, че вместо да се страхувам, те са начинът да се изправя очи в очи срещу своя страх! И го направих на един от най-кратките полети от София, които успях да намеря. 70 минути на отиване и 55 минути на връщане.

Самолетът ми излетя по план в 6:55 българско време и кацнахме успешно без никаква турболенция. Бях си закупила седалка на третия ред до прозореца, тъй като установих, че когато имам възможност да зяпам втренчено стюардесите, съм до някъде по-спокойна. Сигурно за тях е доста неприятно хората да ги гледат, докато си вършат традиционните дейности, но им се извинявам.

Когато виждам, че те въобще не се трогват от всяко разклащане на самолета, изпитвам известно спокойствие, доколкото е възможно това. На моя ред седеше една сладка млада дама, която с искрящи очи ме помоли да седне до прозореца, тъй като това е първият и полет. Въпреки че го бях платила, и го преотстъпих и не се замислих. Страх ме е, където и да съм седнала в самолета, а за тази дама можеше това да е път към ново обичано преживяване. Така и се случи! В края я попитах дали е доволна и какво е почувствала и тя беше изключително щастлива от летенето.

След треперене "цели" 60 минути, което за полет е буквално нищо, пред мен се разкри тази прекрасна гледка на Бари, която дори във въздуха ме накара да се усмихна широко и още в този момент разбрах, че усилията ми да се преборя с този страх, си струват!

Летището на Бари не е голямо, но е много добре организирано. Бих казала, че е малко по-малко от летището на Бергамо, което вярвам, че много от Вас, запалените пътешественици, са посещавали, тъй като е много популярна отправна точка за разходки до обичаните Венеция, Верона, Милано и италианските езера. За италианските езера мечтая отдавна! Миналата година успях да зърна през прозореца на влака езерото Гарда и тази гледка е още ясна в съзнанието ми. Беше невероятно красиво!

Няма как и да объркате от къде да хванете влака от летището към централната жп гара в Бари. Излизайки от зоната за пътници на летището, се обръщате наляво и след около 2 минути ходене напред, този надпис ще се пояри пред Вас.

Много ми харесаха тези бързи пътеки, тъй като разстоянието от входа на жп гарата до самата станция никак не беше малко. Добре е, че са помислили и за удобството на пасажерите, тъй като повечето са с багаж.

Много бързо купих билет от машина за 5.30 евро и се добрах до перона, за да чакам влака. Според електронната табела влакът се движеше със закъснение от 3 минути. След това станаха 4 минути. После 5 минути. За малко в главата ми премина сценарият с проблем с транспорта, който беше ужасен вариант, тъй като имах време в града само до обяд, а автобусът до центъра отнемаше цял час и тепърва трябваше да търся от къде да го хвана. Бях чела, че много пъти градският транспорт е нередовен и претъпкан и за това реших, че влакът е по-добрата опция предвид ограниченото време.

За щастие, въпреки кратката ми драма и лека паника, влакът дойде много бързо и се качих. Беше от готините, които особено много ме впечатляват, но се движеше доста бавно. Не ни показа истинската си мощ по този маршрут. Влакът беше много чист и полупразен.

Слизайки от влака, не можех да повярвам, че повече от година след като бях организирала в най-малкия детайл пътешествие из Пулия и поради глупавия ми страх от летене, не осъществих. След като се изправих срещу страха и всичко беше наред, вече беше дошло време да видя поне някои от емблематичните места на Бари, които дълго гледам по снимките на всички, които споделят преживяванията си за тази красива дестинация.

Едно от "емблематичните" места в Бари, за които бях чела в коментари и гледала видеа, е централната гара на Столицата на Пулия. Обожавам обляните в красиви орнаменти сгради в Италия от миналото, които старателно се поддържат. Когато посетих Рим, не можех да спра да "ах"-кам" при вида на всичкото това очарование.

Фонтанът пред гарата е много красив акцент, особено в съчетание с невероятните палми, които признавам, не очаквах да видя в изобилие в Южна Италия. Била съм в Сицилия, но никак не помня да е имало толкова палми. В Северна Гърция всички палми са посадени специално, докато в района си личеше, че са естествени.

На снимката е звездата на известния площад Алдо Моро - фонтанът Монументале!

Като повечето фонтани в Италия, той не просто разпръсква вода, която разхлаждаше в този горещ ден, а изумява туристите с детайлни скулптури и артистични елементи, които го превръщат в идеалното място за селфи или просто за да се почувствате като част от произведение на изкуството. Поставен е в малък, но очарователен парк с палми и зеленина, които буквално Ви канят да се отпуснете, да затворите очи и да се насладите на тишината… и на гледката, разбира се!

Град Бари притежава богата и много пъстра история. В миналото Столицата на Апулия е била в ролята на жизненоважен търговски център и също така се е намирал под византийско, норманско и испанско управление. Поради стратегическото си месторазположение Бари е отправна точка за фериботни маршрути до Гърция и Балканите. Домакин е и на ежегодния търговски панаир Fiera del Levante.

Още първите минути Бари ме накара да чувствам като на друга планета. Пейзажът беше приказен и наистина бързо забравих за страха от пътуването със самолет и само си повтарях "Струваше си!".

На снимката виждате един обикновен градски парк, намиращ се точно до Централната жп гара. Обаче, за мен той беше като внушителен оазис в сърцето на града! По време на бързата си разходка попаднах в няколко такива и всички изглеждаха като картинка от списание за пътувания — перфектно подредени, сякаш всеки клон беше на мястото си благодарение на някой градинар с изключителен вкус. Личеше си, че наистина се полагат усилия, за да изглежда всичко красиво и да те накара да се почувстваш като в парк от мечтите!

На снимката е поредната „конна статуя на краля“, този път на Умберто I.

Да, знам, може би не сте толкова запалени по кралските конни статуи, но ако сте в Рим, непременно ще се натъкнете на една подобна и много известна, която краси Вила Боргезе.

Умберто I не е просто един от многото крале на Италия. Той е вторият, царувал от 1878 година до 1900 година, когато за съжаление, не само че приключва царуването си, но и живота си. Да, неприятно, но така се случва понякога.

Тази статуя е проектирана от скулптора Давиде Каландра и е завършена от Едоардо Рубино през 1926 година. Изобразява краля във военно облекло, седнал на кон като истински символ на сила… но не забравяйте, че е поставен върху гранитен пиедестал, за да не забравим кой е той.

Интересен детайл, който не всеки би забелязал, е че около статуята има барелефи и бронзова фигура на женския символ на Италия, която скърби за смъртта на краля, леко напомняйки, че дори и кралете си отиват, а женските фигури остават да се борят за почестите.

Главната сграда на Университета Бари Алдо Моро ме накара за пореден път да се ядосвам защо и аз не бях избрала подобен университет за своето висше образование, а учех в скандалния Студентски град в София хахаха. И в Истанбул съм попадала на уникални сгради на университети, разположени на брега на морето с невероятен парк.

Туристическата част на Бари се дели условно на 2 части. Едната е модерният квартал Мурат, от който започна моята разходка, а другата е Бари Векия или историческият град.

Най-известната търговска улица в Бари се казва Виа Спарано. Тя се намира в сърцето на чаровния квартал Мурат, на минути от Централната жп гара и не е особено дълга. Виа Спарано се нарича от италианците "салото" на Бари, или хола на Бари.

Виа Спарано е оживена улица, включваща смесица от луксозни бутици, популярни търговски вериги и исторически магазини, наред с различни кафенета и клубове.

Можете да намерите марки, като Max Mara, Calvin Klein, Guess, Benetton и дори Prada.

Виа Спарано се отличава със своята изключително елегантна архитектура и е интересна с това, че на нея има много известни исторически сгради.

Снимала съм и един от скъпите магазини на Виа Спарано от популярната марка Луй Витон, по която целият свят е запален. Витрината беше изключително елегантна и нямаше как да не я запечатам на снимка.

На Виа Спарано срещнах и няколко улични музиканти и танцьори, които по изключителен начин допълваха невероятното усещане за този красив град. Въпреки че беше рано сутринта, улицата беше шумна и някак имаше весел дух. Вечер сигурно е още по-колоритно да се разходите, но това ще проверя при следващо посещение!

Още докато разглеждах в интернет кои места да посетя в Бари, в ума ми остана ликът на тази красива сграда и за мен тя е една от най-емблематичните в центъра.

Това е дворецът Минкузи. Построен между 1926 година и 1928 година от архитекта - гений Алдо Форсиняно и инженерния магьосник Гаетано Палмиото.

Сградата е „манифест“ на известния Либърти стил, наричан още италианският арт нуво. Тя впечатлява с пищни колони, капители и фигури, които правят всичко друго наоколо да изглежда като скучен декор. Ъгловата фасда с купол, око, триумфален тимпан и златна сфера показва изключителна елегантност и стил.

Преди да започнете да се чудите, тази великолепна сграда е била собственост на семейство Минкузи, собственици на луксозни магазини за богаташки стоки, и не е просто сграда, а символ на модерния и динамичен дух на Бари.

Сравнявана с магазините в големите европейски столици, тази сграда излъчва шик и елегантност, за който дори Париж би завидял на скромния Бари.

Семейство Минкузи притежава тази великолепна сграда до 2001 година, а после за кратко време тя е била наета от известната модна марка Бенетон. Дори луксозните магазини се нуждаят от малко изтънченост за техните магазини.

През 2024 година сградата сменя собственика отново и преминава в ръцете на предприемача Емануеле Салваджо от Алтамура. Продадена е за умопомрачителните 25 милиона евро.

Според медиите дворецът Минкузи ще бъде преобразен в галерия за луксозни марки, с кафенета и място за изложби. Поне на мен ми звучи като нещо от типа на Галерия Виторио Емануеле 2 в модната столица Милано.

Когато проектът се реализира, сградата ще се превърне в още един луксозен елемент, благодарение на който Бари изпъква.

Вървейки по тази красива търговска улица стигнах и до църквата „Сан Фердинандо“, която е посветена на Свети Фердинанд III Кастилски. Той е известен с това, че насърчава хармонията между християни, евреи и мюсюлмани.

„Сан Фердинандо III“ е признат и за покровител на инженерите и владетелите. Известен е главно с приноса му към инфраструктурата и доброто управление.

Кривнах от хубават търговска улица и се натъкнах на красивата сграда, в която е разположена Banca d`Italia на улица Corso Cavour. Оказа се, че се помещава в стар дворец, построен през 1926 година , проектирана от архитекта Аколти Гил.

Banca d'Italia е националната централна банка на Италия. Нейните клонове, включително този в Бари, участват в дейности като надзор на банкови и финансови посредници и защита на клиентите.

Следващата ми спирка беше известният театър Петруцели. Той не е само най-големият театър в Бари, а четвъртият по размери в цяла Италия!

Това място не е само за зрелища, то е културен храм, където опера, балет и концерти се срещат, за да създадат магия.

През годините театър Петружели е бил домакин на хиляди единствени по рода си събития и продължава да бъде престижното сърце на културния живот в Бари.

Ако някога искате да се почувствате като част от артистичния свят на Италия, Петруцели е мястото, което препоръчвам да посетите!

Театър Петруцели е открит през далечната 1903 година и от самото начало пленява с неокласическа елегантност и интериор, който веднага ще Ви накара да се чувствате като част от нещо голямо и величествено. Ако стените можеха да говорят, вероятно щяха да разказват истории за оперни арии, балетни танци и зрелища, които приковават погледите на зрителите от над 120 години.

Но както често се случва със звездите, дори и най-великите преминават през трудни моменти. През 1991 година театърът е подложен на трагичен палеж, който почти го е изпепелил.

Но какво е театър без своето възраждане? След много усилена работа през 2009 година театърът отново отвори врати, готов да приеме нови поколения зрители и да продължи да разказва своите страхотни и завладяващи истории.

Днес изящният Петруцели е не само архитектурен шедьовър, но и символ на устойчивостта, който показва, че след всяка буря има не само дъга, а и ново представление, на което да се насладиш.

Мястото, което най-много ми хареса в Бари, беше около театър Маргарита, който е разположен на брега на морето до площад Куатро Новембре.

Театър Маргарита е построен между 1912 година и 1914 година върху колони, закотвени в морето. Любопитен факт е, че това е извършено така, за да се заобиколи споразумение, което забранява на Общината да строи театри на Общинска земя. Сградата е интереесна смесица от стила арт нуво и неокласицизъм.

Театър Маргарита днес е използва като музей и е домакин на забележителни художествени изложби, сред които такива с произведения на Винсент Ван Гог и невероятния Банкси.

Едно от емблематичните места в Бари е виенското колело Blue Sky Wheel, което се извисява до площад Ларго Джанела.

Виенското колело в Бари се издига на внушителните 40 метра и от най-високата му част се открива гледка, която не се забравя лесно. Цял Бари, бреговата линия и блестящото Адриатическо море, което изглежда като огромно синьо огледало.

Ако искате да се почувствате като на върха на света, качете се по залез! Тогава небето се оцветява в невероятни нюанси на розово, оранжево и златно и ще се почувствате като от сцена на романтичен филм. Или ако предпочитате нещо още по-малко обикновено, опитайте на лунна светлина. Представете си Бари, осветен като от магическа сила. В този момент градът изглежда като приказно място, което не сте очаквали да откриете в Италия.

На един площад, през който преминах случайно, заснех статуята на легендарния Николо Пичини, чието име носи и площадът.

Николо Пичини е името, което всеки меломан трябва да знае!

Роден през 1728 година в Бари, Пичини е един от тези композитори, които не просто оставят следа, а направо заличават границите между класиката и легендата. Със своите славни симфонии, епична църковна музика, завладяваща камера и разбира се, невероятните опери, Пичини не просто е бил композитор, той е бил като музикален магьосник на своето време.

Този италиански гений издигна музиката на ново ниво и се утвърди като симфоничен титан. Неговите произведения звучат и до днес във всяка уважаваща себе си концертна зала.

Сградата, която най-силно ме впечатли в Бари, се оказа историческият дворец Палацо Фицароти.

Толкова изящна и пищна сграда отдавна не бях виждала! Тя смесва готически, венециански, арабски и романски елементи, създавайки уникален резултат. Дворецът е построен около 1867 година.

Името на двореца е произлязло от банкера и предприемач Емануеле Фицароти, който го закупува около 1905 година и възлага на опитните инж. Еторе Бернич и Аугусто Корадини да добавят втори и трети етаж и да запазят красивата фасада в невероятния еклектичен стил.

През 1947 година Giosuè Poli стават собственици и осъществяват дългосрочни реставрации в опит да предотвратят разрушенията на сградата, причинени от времето.

През 1989 година сградата на Палацо Фицароти е обявена за национален паметник и така е спасена от събаряне.

Днес в нея е седалището на Архив Пол и Фондация H.E.A.R.T. и се използва за културни събития и изложби. Организират се посещения на туристи с екскурзовод. Със сигурност ще се възползвам при следващо посещение.

Запазете си и името на Виа Арджиро. Другата търговска улица на Бари, но имайте предвид, че тя е с повече заведения и по-малко магазини. Тя и Виа Спарано са една до друга и са успоредни.

Красивият пиаца дел Фарарезе в сърцето на Бари служи за нещо като основен вход към стария град и неговите крепостни стени.

Красивият площад се отличава със своята оживена атмосфера, заобиколен е от кафенета, ресторанти и магазини. Често на площада се организират различни културни събития и пазари. Аз попаднах на симпатичен пазар за собственоръчно измайсторени стоки.

Пиаца дел Фарезе е кръстен на търговец от 17 век, идващ от Ферара, който е притежавал складове в Бари. Любопитен факт е, че на площада можете да видите следи от римския път Апия-Траяна от 2 век.

Първите защитни стени на стария град на Бари са изградени още около 4-ти век преди Христа. Тогава хората още не са знаели какво е Wi-Fi, но пък са били супер изобретателни в защитата на своите територии. Основната цел на тези стени била да опазят града от морски нападатели и всякакви природни бедствия. Нещо като древна версия на анти-апокалиптичната защита.

През тези времена обиколката на стените била около 1.2 километра, което е доста сериозно, ако се замислим. Но като всичко старо и ценно, днес е останала само част от тях, около 400 метра от оригиналния периметър

Останалата част от крепостните стени служи като според мен символично напомняне за историята, която иска да ни каже: „Не забравяйте от къде идвате, но също така се наслаждавайте на съвременния Бари!“

Старият град на Бари прилича на перфектната картина от италианска пощенска картичка, където всеки ъгъл е пълен с история и много, много живот.

Тесните калдъръмени улички, по които едва успявате да преминете без да се хлъзнете с летните чехли, но пък всяка стъпка разкрива ново очарование, Ви обгръщат със своята автентичност и чар.

Някои от улиците в Стария град са толкова тясни, че ако разперите ръце, можете да докоснете двете стени едновременно.

Сградите на уличките имат малки сладки балкончета, със саксии пълни с цветя, а прането на местните, което виси като гирлянди от бели чаршафи и цветни ризи, не само придава чар, но ще Ви накара да се почувствате като част от живота тук.

Бях чела, че в Стария град има специална уличка, наречена Виа дели Орекети, където местните жени приготвят сами типичната паста за Бари в различни цветове, но за съжаление не я открих. Само да вметна, че си купих от тази паста и си я приготвих у дома. Беше невероятно вкусна и по-различна от традиционната.

Едно от най-важните места в Стария град, което поне успях да открия, е красивата базилика Свети Никола.

Базиликата Свети Никола е истински архитектурен шедьовър, построен между 1087 година и 1100 година. В нея се съхраняват мощите на Свети Никола, който всъщност е известен не само с чудесата, които прави, но и с това, че се е превърнал в "официалния" Дядо Коледа! Ако се чудите откъде идва тази червена дрешка и белобрадото очарование, вече знаете!

Криптата на базиликата е толкова уникална, че бих казала, че е двойна доза магия! Разполага не с един, а с два олтара. Един за католически обреди, а друг за православни.

Едно от интерестните места в базиликата Свети Никола е столът на абат Илия, който прилича на трон от приказка, в който всеки би искал да седне.

Другото важно религиозно място в Стария град на красивия Бари, който май вече е един от любимите ми градове в Италия, е поредната красива катедрала, построена в романски стил и носеща името на Сан Сабино.

Катедралата Сан Сабино, която е седалище на Архиепископията на Бари-Битонто, не е просто място за църковни събирания, а истински музей, в който можете да видите от византийски останки до романски шедьоври!

Катедралата е построена между 12-ти и 13-ти век върху руините на византийска катедрала, която била разрушена от норманския крал Вилхелм Лошия. Да, точно така, не става въпрос за „Лошия“, а за истинския, който решил да събори всичко, което му попадне под ръка през 1156 година.

За щастие, дори след като норманите го разрушили, катедралата била възродена от местните и продължава да работи и в модерни времена.

Любопитен факт е, че малко парче от старата византийска настилка все още може да бъде видяно под сегашния под, като напомняне, че всичко започва с основите и понякога неочаквано изскача под краката Ви.

В катедралата можете да видите византийската икона на Богородица Одигитрия, която е не само символ на божественото покровителство, но и патрон на Бари заедно със Свети Никола.

Излизайки от стените на Стария град се натъкнах на Замъка Нормано Свево, който е построен през 13 век.

Замъкът Нормано Свево прилича на замък от приказките.

Той е заобиколен от висок ров от всички страни с изключение на северната, защото там е стигало морето, но се е отдръпнало.

Днес, за щастие, не е нужно да преминавате през ров, за да се насладите на красотата на този замък, защото е превърнат в музей и културен център. Изложбите обхващат различни теми от история до съвременно изкуство.

Градът беше пълен с невероятни природни красоти, които нямаше как да не снимам и да не Ви покажа поне една снимка.

След като бях минала през централната зона на Бари, отново се върнах до крайбрежието и красивия театър Маргарита.

Тъй като времето ми беше доста, за да разгледам такъв малък и добре организиран град, направих няколко тигела по едни и същи места и накрая започнах да се разхлаждам по магазините, защото в средата на юли на обяд беше изключително горещо.

Любовта на италианците към кафето личи и от вниманието към детайлите във всичко, свързано с производството и пиенето на кафе. Останах смаяна от красивите прибори за приготвяне и сервиране на любимата напитка на италианците. Но за съжаление и цените им бяха внушителни, поне според българските представи. Кафеварката на долната снимка беше около 60 евро.

За финал ще кажа малко за храната.

Най-емблематичното ястие в Бари е Панино кон Полпо, или по-просто казано сандвич с октопод!

Ако мислите, че сандвичите са само с кашкавал или шунка, вече знаете, че грешите!

За местните Панино кон Полпо не е само храна, а символ на истинското улично хранене, което е вкусно и изненадващо.

Признавам си, не съм сядала по заведения в Бари, но снимах примерно меню на един ресторант, който открих на един от площадите, за да се ориентирате в цените. Считам, че разликата между Северна Италия и Южна Италия е огромна и цените в Бари бяха доста добри. Имаше ястия, които в София са по-скъпи.

От летището на прибиране пробвах автентичната фокача Барезе, която се приготвя от картофено тесто и се подправя с риган и морска сол.

Полетът на връщане беше доста рано в 15:25 и за това трябваше още на обяд да се насоча към летището, но вече бях доста уморена от ранното ставане и дългото ходене, за това реших да се кача на бавния автобус, за да видя как изглежда Бари и извън центъра. За щастие не чаках дълго автобусът, който беше препълнен, но ми хареса, че минахме и през жилищни квартали на Бари. Бяха подредени и чисти. Впечатлението ми е изцяло положително и не видях нещо, което да ме разочарова.

Сигурна съм, че много от Вас ще кажат, че за толкова кратко време няма смисъл да се ходи, но самолетните билети бяха много евтини, аз се изправих срещу страха си и се разходих в едно много приятно градче. За мен си струваше кратката разходка и ще я повторя с удоволствие. Полетите, позволяващи еднодневно пътуване от София до Бари, са всяка събота до края на октомври. От ноември до края на март пък всяка неделя има удобни полети, с които можете да прекарате един пълен ден в Бари и мисля да се възползвам. Полетът на обратно е късно вечерта и времето би стигнало, за да опознаете и някое от популярните градчета в района на Бари.

Много съм чела за градчетата в района на Пулия и мислех, че Бари е най-безинтересното място в областта. Все още не съм била на друго място в Пулия, но Бари се оказа страхотно попадение.

Смятам, че ако не държите на дълги разходки по магазините или да прекарате няколко часа в някое заведение, половин ден е напълно достатъчен да разгледате квартал Мурат и Стария град пеша.

Ако имах цял ден в Бари, щеше да ми стане скучно.

Бари е чаровен, много чист и приветлив град, който съм сигурна, че ще Ви очарова!

За повече информация за Бари и района препоръчвам сайта http:///bariexperience.com

Завършвам поста с една снимка, която направих от самолета наобратно, докато треперех, но и се наслаждавах на гледката.

Според flightradar24 това е Саранда в Албания.

Отдавна ми е мечта да отида на море в Албания. Може пък тази снимка да се съдбоносна и това да е следващата ми дестинация!