Разходка във Виена за 1 ден? Напълно е възможно!

В един септемврийски ден реших, че трябва да се взема в ръце и да преодолея страха си от летене. Желанието ми да пътувам и опознавам света е много по-голямо и за това Е НАЛОЖИТЕЛНО да преоделея този страх!

Без много да му мисля, започнах да разглеждам различни опции за еднодневни пътувания със самолет от летище София ... е, за съжаление възможностите са доста малко и нямах голям избор, ако не искам да нощувам на конкретното място. Избрах столицата на Австрия. До Виена пътуват Австрийските авиолинии и Раян еър и има по 4-5 полета на ден, което прави възможно и удобно пътуването до тази дестинация без нощувка.

Добре е да знаете, че ако купувате билети за двупосочно пътуване със самолет в рамките на по-малко от 24 часа, авиокомпаниите начисляват допълнителни такси. В тази връзка препоръчвам да купите 2 отделни еднопосочни билета, а не един двупосочен, който ще излезе по-скъпо. В моя случай аз избрах да пътувам с 2 различни авиокомпании, тъй като в едната посока имаше удобен полет на Раян еър, който беше значително по-евтин и така или иначе закупих 2 еднопосочни самолетни билета.

Събудих се притеснена въпросния ден, още в колата започна да ми тупти сърцето силно, но щом влязох на софийското летище, усетих прилив на щастие. Атмосферата на летищата ми харесва много, обичам и да наблюдавам самолетите по пистата.

Останах и приятно изненадана от модерния вид на новия фрий шоп и други обновени пространства, които видях на нашето летище. Дано скоро дожиивем да видим и Терминал 3, за който от толкова дълго се говори. Новите концесионери изглеждат много амбицирани, дано наистина променят летището към по-добро!

Действително щом влязох на летището и видях гледката към пистите, се въодушевих от предстящото! Дори на моменти забравях страха!

На качване ме беше страх да снимам самолета от някакви суеверия в моята глава, но след като кацнахме и притеснението ми мина, реших да снимам самолета. Полетът бе опериран от Лауда, но дали тази фирма е наследила самолетите на фалирала Флай Ники собственост на пилота от Формула 1 Ники Лауда, не съм сигурна.

Беше време за така чаканата разходка из Виена! До следващия полет оставаха около 12 часа и можех поне за малко да спра да мисля за страха и да се насладя на деня!

Знаех, че трябва да се кача на влак S7 до спирка Wien Mitte, но на спирката се обърках или по-скоро не правех разлика между Централната гара на Виена и Wien Mitte и направих грешка, но не загубих много време.

Качих се на директен влак до Централната гара на Виена, но слизайки и пускайки навигацията, разбрах, че Централна гара и Wien Mitte са 2 различни гари, но веднага взех метрото и за минути се озовах на правилната. Докато се возех, осъзнах, че центърът на Виена е много малък, защото минавах покрай спирки, които бях набелязала за разходка и разстоянията ми се виждаха много малки.

Спирката Wien Mitte малко ме обърка. 2 сгради една срещу друга с едно и също име и в тях има влакове, метро, мол,секция за хранене и дори кино, но намерих, каквото ми трябва. Wien Mitte е удобна отправна точка за пешеходна разходка из Виена. Бързо се стига до самото сърце на града - Щефансдом.

За първа спирка бях избрала дома на Хундертвассер, тъй като не бях посещавала тази сграда при първото си посещение на града. Намира се на около 15 минути пеша от Wien Mitte.

Сградата по дизайн на художника Хундертвассер е интересна и около нея беше пълно с туристи, но не мога да кажа, че е задължителна спирка в града.

На минути от Хундервассер е и спирка на трамвай 1, който трябва да запомните, ако ще разглеждате Виена! Трамваят минава в близост до почти всички главни забележителности на града - Белведере, Карлсплац, Операта, Щефансплац, Парламента, Кмеството, Университета, Вотифкирхе, Хундертвасер. Ако можете да ходите повече, спокойно ще обиколите всички тези точки пеша. В края на разказа ще Ви споделя колко крачки навъртях за тези 12 часа във Виена.

Тук от трамвая, макар и не много ясно, успях да снимам Вотифкирхе, която помнех от първото ми посещение в града.

Вотифкирхе е една от емблематичните за Виена църкви в невероятен неоготически стил. Интересно е, че е построена от Фердинанд Максимилиан след опита за убийството на брат му император Франц Йосиф през 1853 година.

Пътувайки в трамвай 1, успях да направя и снимка от далече на Кметството в града, чиято сграда е една от най-впечатляващите. Тя е построена през 1883 година и нейн архитект е известният Фридрих жон Шмидт, който примесва неоготически и бароков стил, за да направи толкова отличителна тази сграда. На мен много ми прилича на сграда от филма за Хари Потър и винаги с това съм я асоциирала.

Паркът пред кметството обикновено е място за различни мероприятия. Там ежегодно се отваря и един от най-емблематичните за града коледни базари, който вече беше подготвен и предполагам вече е отворен за посетители. През най-студените месеци бива заместен от голяма ледена пързалка.

Непосредствено до кметството се намира огромната сграда на Парламента. Това сдание е трудно да се обхване в една снимка. До него човек се чувства нищожен. Строежът на сградата е продължил дълго като е финализирана около 1910 година. Стилът, в който е построена, се нарича историцизъм и целта при построяването и е било да напомня на Гърция в ролята и на "люлка на демокрацията".

Моята разходка с трамвай 1 приключи пред портите на двореца Белведере, които обикновено пленява посетителите с невероятните си градини, но за съжаление няма как да очакваме пъстра и красива градина през месец ноември по тези географски ширини.

Белведере е бароков дворец, построен в началото на 18в., който е служел за лятна резиденция на един от големите пълководци принц Евгени Савойски. След смъртта му дворецът Белведере е принадлежал на Мария Терезия.

Днес в двете сгради е домът на Австрийската галерия, която притежава богата колекция от творби на неповторимия Густав Климт и много други значими австрийски художници. Със сигурност посещението вътре си заслужава, но нямаше как да се редя на огромната опашка предвид краткия ми престой.

Излизайки от долната страна на двореца Белведере след няколко крачки се озовах на Съветския военен мемориал, който бях посещавала преди 12-13 години, когато ми беше мъка, че не успях да посетя Белведере, но не се бях информирала достатъчно, за да знам, че са едно до друго.

Паметникът на героите на Червената армия е открит през 1945 година и се намира на Шварценбергплац и представлява полукръгла колонада, изработена от бял мрамор.

Последва много сериозна разходка по най-централните улички на Виена. Не пропуснах и централната търговска улица Кертнерщрасе, която ме отведе до сърцето на града - Щефансдом.

На площада пред Щефансдом вече беше открит коледен базар и в събота следобед беше нещо повече от невероятна лудница. Тълпата от хора беше зашеметяващо голяма. Аз не съм фен на коледните базари, но поздравления за това, че много европейски столици са създали един "продукт", който привлича милиони туристи всяка година в период, когато е студено и по-малко хора биха помислили за пътувания в чужбина.

Разгледах щандовете набързо, но не видях нищо, което да привлече вниманието ми. Със сигурност коледните базари не са моето забавление.

На една от многобройните търговски улици в близост до Щефансдом е разположена и невероятната колона "Света Троица", която е много интересен на вид паметник, издигнат в памет на жетвите на чумната епидемия.

Всички останало, което успях да видя във Виена през този ден, бяха магазини, магазини, магазини и още магазини. От евтини, до средно скъпи и стигайки до цяла улица с най-луксозните марки в света.

Останах зашеметена от магазини на 8 етажа с всякакви световни марки, но само влизах и излизах. Лудницата беше невероятна, а и ми беше по-важно да се разхождам.

Витрините на местата, предлагащи бонбони и други сладки изделия, бяха невероятни.

Дубайският шоколад изглежда е много модерен и тук. Освен многобройните табели за сладки изкушения, попаднах и на място, предлагащо "дубайска палачинка", където опитах коминче. Хората могат да бъдат много изобретателни, когато една стока стане "viral".

Знам, че много от Вас ще кажат, че важни забележителности във Виена са дворецът Шонбрун и зоопаркът, но вече съм ги посещавала, а и сметнах, че изискват прекалено много време, с което не разполагах. За един ден човек може да направи или разходка като моята, или да отиде в Шонбрун и зоопарка, но е трудно да съчетае и двете.

Разходката ми започна малко след 10 часа сутринта и в 16 часа вече едва ходех ... реших, че е по-добре да прекарам няколко часа на летището, защото нямах план за посещение на още места, а и вече беше тъмно навън.

Добирайки се до летището и сядайки на един удобен стол на терминал 3 буквално размазана, установих, че съм се разхождала над 25км. Но бях доволна! Изправих се срещу страха от летене и разнообразих една ноемврийска събота.

Малко преди кацането в София успях да направя тази снимка. Е, тогава разбрах, че да стисна зъби и да се кача на самолет си струва!

Най-хубавото от това пътуване беше, че въпреки че не преодолях страха си от летене ... ясно е, че няма да стане от веднъж, броени дни по-късно съм въодушевена и вече съм в процес на избор на дестинация за следващо такова пътуване със самолет с цел не само справяне със страха, а и докосване до зимните намаления в някой от големите европейски аутлети.

Ще Ви бъде ли интересно да разкажа за подобна разходка или по-скоро пътуването с цел шопинг не би бил Вашият избор?