Приказки от Италия - Част 2- Неповторимата Верона и скритото бижу Бергамо през март

Втората част на пътуването през март беше отредена за Верона и Бергамо.

Изборът на Верона беше случаен и основно поради по-благоприятната прогноза за времето. Много ми се искаше да посветим деня на езерото Комо, но за съжаление щеше да вали доста, а за Верона обещаваха приятен слънчев ден.

Макар и взето по странен начин, доста спонтанно и без предварителна подготовка за дестинацията, решението за посещението на Верона беше най-доброто за това пътешествие!

Признавам си, че всеки град, който посещавам, предварително е бил обект на задълбочено четене за него в гугъл, фейсбук, дори и бгмама. Непланираната визита на Верона беше първото градче от много години насам, което посещавах без абсолютно никакъв план и без да съм чувала за нито една забележителност освен "Балкончето на Жулиета". Въпросното "балконче" дори се оказа местенце, което е прието за такова, а не място, на което действително се е случило някакво събитие. Балкончето беше толкова малко, а хората, искащи да се снимат до или на него, бяха твърде много на много тясно пространство. Накратко, поредният туристически капан.

Рано сутринта се отправихме към прекрасната гара в Милано и се качихме отново на един прекрасен и комфортен влак, с който щяхме да стигнем до още по-прекрасната Верона.

По пътя имаше 2 спирки на езерото Гарда. Въпреки дъжда и облаците, езерото с Алпите на заден фон откриваха, спираща дъха гледка. Определено мечтая да посетя италианските езера, но държа да е през пролетта, когато всичко е зелено, разлистено и цъФФнало и природата е в най-добрата си премяна!

Градчето на снимката се казва Дезенцано дел Гарда и определено е в списъка ми за посещение. Наскоро попаднах на предаване по готварския канал, в което представиха невероятни кадри. Уникално е! Огряно от слънце изглежда още по-вълшебно!

След около час пътуване с хубавия влак стигнахме до гарата във Верона и след 10-тина минути ходене се озовахме в най-централната част.

Останах без думи. Мястото беше толкова чаровно и великолепно. Точно като по филмите.

Преминавайки през един красив площад с много цветни сгради пред нас се показа и известната Arena di Verona, която изглеждаше доста запазена и интересна.

Но все пак около година по-рано видях на живо Колизеума в Рим, който впечатлява много повече с размера си. Интересното е, че тук се организират по цяло лято концерти, както и театрални постановки. С удоволствие бих посетила такъв. Сигурно акустиката и изживяването са невероятни!

Завъртайки се надясно пред нас застана красивата сграда на Palazzo Barbieri - Comune di Verona или Общината на гр. Верона.

Наистина сградите в Италия на много места са толкова пищни, че очите ми остават в тях.

Оттам се разходихме по тясната и много чаровна централна търговска уличка. От нея за съжаление нямам снимки, защото меко казано преливаше от хора и нямаше как да я хвана, но беше страхотна.

Придвижихме се до един от най-важните площади в града Piazza delle Erbe, който беше наистина вълшебен.

Площадите в Италия също са очарователни и имат особено обаяние. По същия начин се почувствах на площад Навона в Рим.

Нямаше как да не седнем за обяд на този площад.

Ясно е, че на най-туристическите места и храната, и цените са туристически и не са най-доброто в един град, но въпреки всичко да поседнеш за час и да усетиш атмосферата на мястото си заслужава.

Все пак ви представям няколко снимки на храната, която въпреки туристическата зона, в която се намирахме, беше страшно вкусна и на съвсем нормална цена.

Трудно е площадът да се обхване в един кадър. Това е част от него. Хареса ми страшно много.

След прекрасния обяд минахме по един от мостовете над река Адидже в търсене на една интересна забележителност, за която научихме от кафявите туристически табели в града.

Качихме се на фуникуляр. Беше на цената на един билет за градския транспорт.

Толкова съм щастлива, че успяхме да се полюбуваме на този невероятен град от птичи поглед.

Без никакво колебание мога да кажа, че Верона беше най-красивото кътче на това пътуване в Италия и съм безумно доволна, че случайността ни накара да я посетим.

Верона определено е най-красивото кътче на Италия, до което съм стигала. Дори Рим не ме очарова толкова силно, колкото кокетната и невероятно красива Верона!

След края на нашата разходка се отправихме отново към Централната гара и се качихме на любимия ми влак.

Не можах да се стърпя да не кача снимка на скоростта. Пътуването с влак в Европа определено си заслужава! Е, със сигурност в Азия има доста по-впечатляващи. Стискайте палци да преодолея страха от летене и един ден да пиша постове за посещения на Япония, Тайланд, а защо не и Виетнам и Камбоджа! Азия ми е мечта!

Последният ден от нашата безумно кратка, но изключително напоителна / и в пряк, и в преносен смисъл заради съпъстващия ни през повечето време дъжд, но все пак и напоителна за очите/ обиколка в Северна Италия беше отреден за гр.Бергамо.

Много българи разглеждат този град, тъй като от известно време това е най-близкото място до Милано, до което кацат самолети от София. Преди време имаше полети до летище Линате, но явно с разрастването на дела на нискотарифните превозвачи на български аеропорт, линията бе премахната.

От приятели и колеги бях чувала разкази, че макар и малко, Бергамо е много кокетно градче и си заслужава да се види. Така или иначе към 14ч трябваше да сме на летището, а имахме повече от 1 час път от хотела, беше ясно, че последната дестинация от нашето пътешествие ще е именно гр.Бергамо. Нямаше време за разглеждане на друго място, а Милано отново беше дъждовно и не беше опция за нас.

Все пак и в Бергамо отново ни валя дъжд, за щастие не беше така силен като в Милано и успяхме да видим както ниската, така и високата част на града.

По време на разходката видяхме наистина внушителни вили с невероятно добре поддържани градини, които ме впечатлиха много. Доста е интересно в един двор да гледаш, както обичайните за нашите географски ширини треви и храсти, така и високи палми.

На долната снимка е и фуникулярът, който е доста стар, но е добре поддържан и само за минутка ви качва до горния град, където е историческата част на гр.Бергамо.

Останах възхитена, когато разбрах, че този фуникуляр е пуснат в експлоатация през 1887 година и все още активно се използва от гостите и жителите на града като средство за транспорт.

Дъждът ми попречи да направя повече снимки на това възхитително градче, но ви гарантирам, че си заслужава да му отделите поне един следобед. Няма да съжалявате!

Всъщност май не само дъджът без пречка за снимки накрая ... вече ме бе завзел страхът от предстоящото пътуване със самолет и дори не исках да говоря. На летището, обаче, изпробвах една терапия, която подейства.

Може да ме сметнете за някоя от онези "кифли". Обаче се разходих по магазинчетата на летището, купих си внушителен брой шоколади от известната италианска марка Venchi, а в буквално последния магазин се "екипирах" с цели 2 нови чифта маратонки на доста по-добра цена от тази, на която се предлагат в българските сайтове за дрехи.

Гледайки красотата на кацащите и излитащите самолети на фона на прекрасния планински пейзаж започнах да се успокоявам и бях уверена, че по време на полета няма да изпитвам страх.

Е да, ама не! Полетът беше повече от спокоен, но авторката на този блог си повтаряше непрестанно, че самолетът няма да падне и всичко ще бъде наред, защото страхът беше силен.

Един непознат мъж, който седеше до нас, и чу опасенията ми, в края на полета реши да се включи в разговора, успокоявайки ме, че ако не умра днес при самолетна катастрофа, ще умра от нещо друго ... черен хумор, но в онзи момент успя да ме разсмее.

Е, ако днес някой ме попита дали искам да се кача на самолет и да отида отново в Италия или предпочитам да си седя вкъщи ... отговорът ми определено ще е, че веднага се качвам на самолета и заминавам за Италия! Без секунда колебание!