Забързано посещение на приказния Истанбул

Май блогът ми се превърна в разказ за различни места в Турция, но мисля, че за тази година септемврийският забързан Истанбул беше последното посещение на южната ни съседка.

През октомври и ноември ми предстоят 2 пътувания в други страни, за които също смятам да ви разкажа в подробности. Първото започва на 28 септември и ще продължи 1 седмица. Загатвам само че е морско и е в любимата на повечето българи страна.

Такаа на 13.09.2024 / петък 13-ти, но не беше фатален/ в 20:30 отпрашихме към любимия Истанбул с автобус от Централна автогара София. Не сме имали проблеми или забавяния по границата, но май вече пътуването на далечни разстояния с автобус не е за мен. Не съм спала повече от 40 минути за цялата нощ, но какво да се прави ... Истанбул си заслужава всяка жертва!

Към 4:15 сутринта на 14 септември пристигнахме на Централната гара Есенлер, която на вечерна светлина ми се видя огромна. Тъй като беше твърде рано, седнахме за кафе и малко баница в едно заведение и към 5:30 се качихме на линия М1 на метрото, от която слязохме на емблематичната станция за всички български групи организирани туристи Yenikapi. Първоначално бяхме тръгнали по маршрут с автобус, но така и не можахме да намерим никаква спирка с табели за спиращите на нея автобуси, за това се наложи да вземем Marmaray, въпреки че минаването по един от мостовете над Босфора по изгрев слънце щеше да е незабравимо изживяване.

И така малко след 6 сутринта се озовахме на невероятната крайбрежна алея на квартал Uskudar, намиращ се в Азиатската част на града и осигуряващ спираща дъха панорама към отсрещния бряг, където се очертаваха ясно силуетите на двореца Долмабахче, модерното круизно пристанище Galata Port, а в далечината дори двореца на султаните Топкапъ и емблематичната Света София, която от малко повече от година вече е джамия, а не църква.

След кратка разходка по крайбрежната алея се върнахме обратно в началото и, от където се качихме на фериботче, което за 10тина минути ни "пренесе" до моста Galata и емблематичния район Eminonu.

Добре да е се знае, че при посещение на Истанбул е препоръчително да се използват фериботите, които са градски транспорт, тъй като едно пътуване с тях е на цената на стандартен билет за градски транспорт. Има и специализирани туристически корабчета, които ползват същите маршрути, но цените им са като за туристи...може и да са 30 пъти по-скъпи от стандартните фериботи. Единственото предимство на туристическите корабчета е, че минават по-близо до брега на Босфора, но и от градските се вижда достатъчно добре прекрасната панорама и аз не бих препоръчала човек да харчи пари точно за това в Истанбул.

Мостът Галата освен красива гледка, гъмжи и от ресторантчета с невероятна храна. Не съм опитвала характерния balik ekmek или скумрия в хлебче, но в едно от ресторантчетата под моста съм хапвала страхотна ципура с още по-страхотни картофки.

Слязохме от ферибота и веднага се отправихме към токущо отворилия Египетски пазар, който ни очарова за пореден път с невероятните си миризми и изключително красиво подредените щандове с подправки, неповторими смеси от чайове и разбира се, ароматни и шарени локуми.

Последва кратък тур през търговската част на квартал Фатих, оттам минахме на диагонал през Капалъ чаршъ, хапнахме набързо kahvalti или турска закуска и се отправихме към историческата част Sultanahmet, където за кратко се полюбувахме и снимахме красивата бивша църква Света София, която от около година вече е джамия.

Доскоро посещението на Света София беше напълно безплатно, но това е поредният туристически обект в Истанбул, който стана платен. За съжаление поради огромната инфлация в Турция през последните години, турското правителство въведе промени, които са в ущърб на туристите и има голям риск да отблъснат някои туристи с по-малък бюджет. Посещението на туристически обекти за местните е изключително евтино, дори за мижави такси, докато на чуждестранните туристи се искат суми между 30 и 80 евро за посещение на музеи, джамии, архитектурни и културни обекти, както и дворци.

По време на това посещение успяхме да посетим един от основните туристически обекти, до който аз не бях стигала, а именно кулата Галата. На фона на всички небостъргачи и местенца, разкриващи невероятни гледки, не е толкова висока, но е интересно да се види. Районът около кулата Галата е много стръмен, но е обсипан с малки магазинчета, красиви улички и си заслужава разходката.

На няколко минути от кулата Галата се намира и единият край на улица Истиклял, която е главната търговска улица в центъра на града. От тук може да се хване известният трамвай на носталгията, който за около 10-тина минути прекосява цялата улица с бавно темпо и стига до площад Таксим, който често се споменава в медиите, когато говорят за различни протести или отбелязване на разнообразни събтиия в Истанбул. Площадът е наистина огромен и няма как да бъде обхванат в един кадър.

Не се сдържах да снимам тази госпожица в бяло, която позираше пред трамвая. Не му позволяваше да тръгне, за да се снима, явно беше инфлуенсър. Но по-интересното беше, че се върнахме след повече от час на същото място и тя продължаваше да чака всеки трамвай /движеха се през 20 минути/, за да си прави нови и нови кадри. Удивихме се на упоритостта и. Горкото момче, което я снимаше, накрая изглеждаше толкова изтормозено и отегчено ... Не е лесно да си инфлуенсър и перфекционист.

В късния следобед се разходихме още малко. Стигнахме за малко и до Галата Порт и го разгледахме, но не в детайли.

Галата Порт е новото круизно пристанище, което Ердоган откри пищно и с голяма гордост в края на 2022 година. Това е място на брега на Босфора в квартал Каракьой, което е пригодено за акостиране на няколко круизни кораба и едновременно. На огромна площ са разположени дълга крайбрежна алея, множество заведения на брега на морето, както и множество магазини за дрехи, сувенири, храна и т.н. Но ми се стори, че все още не всички помещения са заети и мястото не е напълно разработено.

Капнали от умора седнахме да хапнем набързо, тъй като бяхме пропуснали обяда, беше нещо между обяд и вечеря към 17 часа.

На следващата снимка е мостът Halic или Златен рог, от който взехме за 1 спирка метрото, за да си спестим изкачването пеша и отново от улица Istiklal се прибрахме в хотела си.

Беше след 19ч, а бяхмее твърде уморени за още разходки. Много исках да видя Галата порт и моста над Босфора на вечерна светлина, но нямаше да бъде и този път. Почти не бяхме спали в автобуса, разходката ни започна малко след 4 сутринта, по обяд само си бяхме взели по 1 душ в хотела и не сме сме почивали повече от 10 минути. За съжаление пътуването до Истанбул беше твърде кратко и се опитахме в този пълен ден да му се насладим максимално, макар и с цената да не спим и да каталясаме от умора.

В края на деня часовникът на ръката ми отчете 30 000 изминати крачки.

От следващия ден май дори нямам интересни снимки. Станахме рано, донесоха ни отново Kahvalti или турска закуска директно в хотелската стая и към 9 часа се отправихме уж към Mall Venezia. Избрах го, тъй като имахме свободни само 2-3 часа преди да се качим на автобуса, а се оказа съвсем близо до централната автогара. Спуснахме се надолу до Златния рог и на уречената спирка зачакахме... 1 автобус не мина, следващият също не мина, имаше огромно задръстване и страшно натискане на клаксони от нервни шофьори ... а беше неделя сутрин.

Огромният град върви и със сериозен и изключително нервен трафик денонощно. Преди години попаднах в задръстване в събота вечер в 1 след полунощ и бях втрещена.

Чакането за съжаление намали значително времето, което имахме за разходка и бях принудена скорострелно да променя плана. Беше 10 часа, а автобусът ни заминаваше в 12 и за това реших да се отправим към гарата, но вместо метрото, използвахме емблематичния трамвай Т1, който преминава по моста Галата, оттам през гара Сиркеджи, парка Гюлхане, през Султанахмет със Синята джамия и Света София, после Капалъ Чаршъ и Истанбулския университет. Слязохме на спирка Аксарай, която е в края на район Лалели, който май е любимият на всички български туристи в Истанбул, или по-скоро на туристическите агенции, макар че на мен не ми допада. Има много по-хубави места за нощувка с по-приятна атмосфера и красиви гледки, които също са в централната част и около Босфора.

Оттам се качихме на М1 отново от спирка Yenikapi и малко след 11 часа вече бяхме на централната автогара. Хапнахме по един дюнер, "за да сме го пробвали", както се казва и се качихме на автобуса.

Интересно е, че дюнерите в Турция не са толкова "нездравословни", като българските. И преди съм пробвала и беше само завито хлебче с месо. Този път в дюнерът имаше и домат и зелена салата, които го правиха малко по-сочен. Но солидното количество пържени картофи, както и "белият сос" май се оказва, че са българска приумица, но не знам ... може в арабски страни да се ядат по-обилно, както при нас.

Времето цялата сутрин беше мрачно, но за щастие започна да вали едва, когато се качихме на автобуса и потеглихме.

На границата минахме доста бързо и към 21ч вече бяхме в мразовитата и много по-дъджовна София, но най-неприятното беше, че следващият ден е работен и бързо трябваше да се настроим на сериозна вълна.

Макар и кратка, екскурзията до Истанбул беше страхотна.

Вместо послепис ще ви покажа снимки, които направих през юни, когато в Истанбул беше последната ни нощувка на прибиране от Фетие. За това прекрасно пътешествие ви разказах в няколко части. Няма отделен пост за юнското посещение на Истанбул, тъй като се отбихме в 1 интересен мол Viaport Marina, вечеряхме и на другата сутрин тръгнахме към София. Да, такива молове нямаме в България, но все пак е малко хора биха прочели с интерес подобен разказ.

Това беше гледката от хотелската ни стая в кв. Тузла, намиращ се в покрайнините на Истанбул в Азиатската част и на около 50км от централната зона, където са Златният рог, Капалъ чарши и т.н.

В Тузла нямаше усещането, че си в огромния мегаполис. Тук настроението беше съвсем лежерно, спокойно и сякаш си в морски курорт, а не в покрайните на град с 20 000 000 души население и незнайно колко милиона туристи.

До скоро виждане, Истанбул!